Галадон изръмжа, но не каза нищо. Той не се интересуваше чак толкова от аони и сеони. Раоден погледа към Йен още малко и се върна към книгата за аондор. Не можа да се задълбочи в четенето, защото Галадон реши да подхване своя тема.
— Какво ти липсва най-много, суле? — попита дуладелецът замислено.
— Най-много? От външния свят ли?
— Коло — потвърди Галадон. — Какво щеше да вземеш със себе си тук, ако можеше.
— Не знам. Не съм се замислял, а ти?
— Къщата ми — отвърна Галадон, отдаден на спомени. — Сам си я построих, суле. Отсякох всяко дърво, сложих всяка дъска, заковах всеки пирон. Беше красива. Никой палат не може да се сравни с труда на двете ти ръце.
Раоден кимна, представяйки си къщата. Какво ли свое притежание желаеше толкова силно? Като син на крал имаше много неща. Отговорът, който му хрумна, изненада дори него.
— Писма. Щях да взема едни писма.
— Писма ли, суле? — явно и приятелят му не очакваше такъв отговор. — От кого?
— От едно момиче.
Галадон се засмя.
— Жена, суле? Не си представях, че си романтик.
— Само защото не подсмърчам жално като герой от дуладелските ви романси, не значи, че не мисля за тези неща.
Галадон вдигна ръце в защитен жест.
— Не се прави на Делусе Ду, суле. Просто съм изненадан. Кое е това момиче?
— Щях да се женя за нея — обясни Раоден.
— Сигурно е била страхотна жена.
— Сигурно — съгласи се Раоден. — Иска ми се да я бях срещнал.
— Не си ли я виждал?
Раоден поклати глада.
— Само си пишехме, приятелю. Тя живееше в Теод. Всъщност бе дъщеря на краля. Започна да ми праща писма преди година. Пишеше толкова красиво и остроумно, че нямаше как да не отговоря. Продължихме да си кореспондираме пет месеца, а после тя ми предложи.
— Тя ти е предложила? — възкликна Галадон.
— Най-невъзмутимо — отвърна Раоден с усмивка. — Разбира се, имаше и политически мотиви. Сарене искаше здрав съюз между Теод и Арелон.
— И ти прие?
— Бе добра възможност — обясни Раоден. — След реод Теод се държи на разстояние от нас. Освен това писмата й бяха опияняващи. Последната година беше… трудна. Баща ми сякаш бе твърдо решен да съсипе страната, а не е много търпелив към размирниците. Всеки път, когато ми се струпваха твърде много грижи, получавах писмо от Сарене. Тя също имаше сеон и след официалния годеж започнахме да си говорим редовно. Обаждаше се вечер, а гласът й се носеше от Йен и ме запленяваше. Понякога държахме връзката отворена с часове.
— Какво разправяше за подсмърчащите романтични герои? — усмихна се Галадон.
Раоден изсумтя и се върна към книгата.
— Та така. Ако можех да избера нещо, щях да взема писмата. Бях много развълнуван от сватбата, макар че този съюз беше предизвикан най-вече от деретската инвазия в Дуладел.
Настъпи мълчание.
— Какво каза, Раоден? — наруши го Галадон с тих глас.
— За писмата ли?
— Не. За Дуладел.
Раоден се замисли. Галадон твърдеше, че е влязъл в Елантрис преди няколко месеца, но дуладелците често преиначаваха. Републиката беше паднала преди около половин година…
— Мислех, че знаеш — каза Раоден.
— Кое, суле? — настоя Галадон. — Кое да знам?
— Съжалявам, Галадон — промълви Раоден със съчувствие и се надигна. — Дуладелската република рухна.
— Не — сепна се Галадон с разширени очи.
Принцът кимна.
— Имаше революция, като тази в Арелон преди десет години, но по-кървава. Републиканската класа бе унищожена и се установи монархия.
— Невъзможно… Републиката беше силна. Всички вярвахме толкова много.
— Нещата се променят, приятелю. — Раоден стана и го потупа по рамото.
— Не и републиката, суле — промърмори Галадон с невярващ поглед. — Ние сами си избирахме управниците. Защо да протестираме срещу тях?
Раоден поклати глава.
— Не знам, нямаше много информация. В Дуладел се възцари хаос и фьорденските жреци успяха да вземат властта.
Галадон се втренчи в него.
— Това значи, че Арелон е в опасност. Винаги сме държали деретите далеч от границите ви.
— Осъзнавам го.
— А какво стана с джескер. Какво стана с религията ми?
Принцът само поклати глава.
— Все трябва да знаеш нещо!
— Сега официална религия е Шу-Дерет — каза тихо Раоден. — Съжалявам.
Дуладелецът сведе очи.
— Значи е изчезнала.
— Все още ги има мистериите — добави плахо Раоден.
Галадон се намръщи, погледът му стана суров.
— Мистериите не са същото като джескер, суле. Те са подигравка със свещеното. Перверзия. Само чужденците, които нямат никакво познание за дор, ги практикуват.
Раоден постави ръка на рамото на тъгуващия мъж, защото не знаеше как да го утеши.
— Мислех, че знаеш — каза той, чувстваше се безпомощен.