— Както кажете, милейди.
— Имаме нужда от този съюз, Аше. Фьорден разпростира влиянието си с невероятно темпо. Преди пет години щях да кажа, че няма за какво да се тревожим. Че свещениците на Фьорден никога няма да придобият влияние в Арелон. Но сега… — Сарене поклати глава. Рухването на Дуладелската република бе променило толкова неща. — Не трябваше да страним от Арелон през последните десет години, Аше — продължи тя. — Сигурно нямаше да се озова в тази ситуация, ако бяхме изградили здрави връзки с новата арелонска власт преди десет години.
— Баща ви се боеше, че техните политически неприятности може да навредят на Теод. Да не говорим за реод. Никой не беше сигурен дали болестта на Елантрис няма да засегне и нормалните хора.
Каретата намали и Сарене въздъхна, зарязвайки темата. Баща й знаеше, че Фьорден представлява опасност и старите съюзи трябва да се затвърдят. Затова беше дошла в Арелон. Вратите на двореца се отвориха. Със или без приятели, беше пристигнала и Теод разчиташе на нея. Трябваше да подготви Арелон за предстоящата война. Война, която беше неизбежна от момента на падането на Елантрис.
Новият баща на Сарене, крал Ядон от Арелон, беше кльощав мъж с грубовато лице. Той говореше с няколко администратори, когато Сарене се появи, и не й обърна внимание почти петнайсет минути. Чак тогава й кимна. Като цяло това не й пречеше, защото й даваше възможност да огледа мъжа, на когото се бе заклела в подчинение, но достойнството й беше леко накърнено. Дори само статутът й на принцеса на Теод трябваше да й осигури, ако не величествено, то поне бързо посрещане.
Още в началото нещо привлече вниманието й. Ядон не изглеждаше като човек, който скърби за загубата на син и наследник. Нямаше следи от тъга в очите, нито умореното изражение, което обичайно съпътстваше загубата на любим човек. Всъщност в цялата атмосфера в двореца нямаше и намек за траур.
Нима Ядон беше безсърдечен? Или пък умееше да контролира отлично емоциите си?
Годините в двора на баща й я бяха превърнали в познавач на характери. Бяха й казали да стои в дъното на помещението и да чака, така че не можеше да чуе думите му, но действията и маниерите й подсказваха доста. Ядон говореше твърдо, даваше отривисто заповеди и понякога потупваше с тънкия си пръст по документите на писалището. Явно беше силна личност с определени идеи как се вършат нещата. Това не беше лош знак. Сарене реши колебливо, че може и да се сработи с този човек.
Съвсем скоро обаче мнението й се промени.
Крал Ядон й махна. Тя прикри внимателно раздразнението си и пристъпи с благородно смирение. Кралят я прекъсна по средата на реверанса.
— Никой не ни уведоми, че си толкова висока — обяви той.
— Милорд? — вдигна поглед Сарене.
— Е, единственият, на когото щеше да му пука, вече го няма. Ешен! — извика той и незабележимата женица в ъгъла на помещението подскочи. — Заведи я в покоите й и й намери някакво занимание. Бродерия или с каквото там се забавлявате вие жените. — След тези думи кралят й обърна гръб и насочи вниманието си към следващата си аудиенция — с група търговци.
Сарене застина насред реверанса, шокирана от неучтивостта на Ядон. Само дългогодишното обучение в двора я предпази от това да зяпне. Кралица Ешен, съпругата на Ядон, се приближи и хвана ръката й бързо, но несигурно. Ешен беше слабовата и нисичка, кестеняво-русата й коса бе започнала да посивява.
— Ела, дете — повика я с писклив гласец. — Да не губим времето на краля.
Сарене й позволи да я изведе през една от страничните врати.
— Милостиви Доми — промърмори тя на себе си. — В какво се забърках?
— Много ще ти хареса, когато розите цъфнат. Накарах градинарите да ги засадят, така че ще можеш да ги миришеш, без дори да се навеждаш от прозореца. Поне да не бяха толкова големи.
— Розите ли? — намръщи се объркано Сарене.
— Не, скъпа — продължи кралицата, без да си поема дъх. — Прозорците. Няма да повярваш колко ярко блести слънцето сутрин. Накарах ги, градинарите де, да ми намерят оранжеви, защото обожавам оранжево, но досега са донесли само бледожълти. Казах им, че ако исках жълто, щях да ги накарам да садят абертини. Трябваше да видиш как се извиняваха. Сигурна съм, че догодина ще ми намерят и оранжеви. Не мислиш ли, че ще е прекрасно, скъпа? Разбира се, прозорците са си твърде големи. Може пък да ги накарам да зазидат един-два.
Сарене кимна, смаяна от кралицата, не от разговора. Преди мислеше, че лекторите в академията на баща й са майстори в това да не казват нищо с максимално много думи, но Ешен ги слагаше в джоба си. Кралицата скачаше от тема на тема като пърхаща пеперуда, но никога не се задържаше достатъчно, за да се получи диалог. Всяка тема имаше потенциал за интересен разговор, но тя не оставяше достатъчно време на Сарене да вмъкне дори кратка реплика.