Даше махна на мрачния си отряд. Групата тръгна решително към вратата.
Карата погледна Раоден, а лицето й се гърчеше от гняв и болка.
— Това е по-лошо от самоубийство, Дух.
— Така е — съгласи се Раоден. — Толкова малко сме, че не бива да губим хора. Дори тези, които следват Аанден. Трябва да го спрем.
— Той вече тръгна. — Жената се облегна на стената. — Познавам Даше добре. Няма как да го спрем.
— Отказвам да приема това, Карата.
— Суле, ако нямаш нищо против, че питам, какво, в името на Долокен, планираш?
Раоден подтичваше до Галадон и Карата, като едва успяваше да поддържа темпото им.
— Нямам идея — призна той. — Все още мисля по въпроса.
— И аз така предположих — измърмори Галадон.
— Карата, по кой маршрут ще тръгне Даше? — попита принцът.
— До университета има една сграда — каза тя. — Задната стена е рухнала и се е образувал проход. Сигурна съм, че Даше ще пробва да се промъкне оттам. Вярва, че Аанден не знае за него.
— Заведи ни — помоли Раоден. — Но избери друг маршрут. Не искам да се натъкнем на Даше.
Карата кимна и пое по една странична улица. Сградата, за която говореше, беше ниска и само с един етаж. Една от стените беше толкова близо до университета, че Раоден не можеше да проумее замисъла на архитекта. Къщата не изглеждаше добре, покривът надвисваше ужасно и цялата конструкция заплашваше да рухне всеки момент.
Тримата се приближиха внимателно и надникнаха. Рухналата стена им се падаше отляво, а отдясно се виждаше друга врата.
Галадон изпсува тихо.
— Не ми харесва тази работа.
— Нито на мен — откликна Раоден.
— Не говоря само за разрушението, суле, това е капан. Виж. — Галадон посочи поддържащите греди. Раоден се вгледа и видя следи от прясно рязане по проядената дървесина. — Постройката е нагласена да се събори.
Раоден кимна.
— Явно Аанден е по-информиран, отколкото Даше предполага. Дано да забележи опасността и да избере друг подход.
Карата поклати глава.
— Даше е добър човек, но не е много умен. Ще нахлуе право оттук, без да се огледа дори.
Раоден изпсува и коленичи до прага замислено. Нямаше време, вече се чуваха приближаващите гласове. След миг Даше се появи през дясната врата.
Раоден извика, като си пое дълбоко дъх:
— Даше, спри! Това капан. Сградата ще се срути!
Даше спря, но половината от хората му вече бяха вътре. Откъм университета долетя тревожен вик и зад отломките на съборената стена се появиха мъже. Мустакатият Аанден държеше брадва. Той скочи в стаята с вик и вдигна оръжието към подпорната греда.
— Таан, спри! — изкрещя Раоден.
Аанден спря насред замаха, шокиран да чуе истинското си име. Половината от фалшивия му мустак висеше и заплашваше да се отлепи.
— Не преговаряй с него! — извика Даше, докато хората му се изтегляха. — Той е откачен.
— Не, не мисля така. — Раоден погледна Аанден в очите. — Този човек не е луд, просто е объркан.
Аанден примигна няколко пъти, ръцете му продължаваха да стискат напрегнато брадвата. Принцът трескаво търсеше решение и очите му се спряха на голямата каменна маса в центъра на помещението. Той стисна зъби, помоли се мълчаливо на Доми и пристъпи в къщата.
Карата се сепна, а Галадон изруга цветисто. Покривът изскърца зловещо.
Аанден бе готов да замахне. Очите му следяха как принцът застава в центъра на стаята.
— Прав съм, нали? Не си луд. Чух какви ги бръщолевиш пред придворните си, но всеки може да играе. Лудият не се сеща да свари пергаментите и да залага хитри капани.
— Аз не съм Таан. Аз съм Аанден, барон на Елантрис!
— Щом искаш. — Раоден започна да бърше масата с ръкава си. — Макар да не разбирам защо би предпочел да си Аанден, а не Таан. Все пак това е Елантрис.
— Знам! — извика Аанден. Мъжът не се владееше добре. Брадвата можеше да се стовари във всеки момент.
— Наистина ли? — хвърли му поглед през рамо Раоден. — Наистина ли разбираш какво значи да живееш в Елантрис, града на боговете? — Той отново се приведе над масата и продължи да търка с гръб към Аанден. — Елантрис, град на красота, на изкуство… на скулптори. — Принцът отстъпи назад и посочи почистената маса. Тя беше покрита с резби, също като стените на храма.
Аанден се опули и отпусна брадвата.
— Този град е мечтата на каменоделеца, Таан — продължи Раоден. — Чувал ли си как творците отвън оплакват изгубената красота на Елантрис? Тези сгради са монументално произведение на изкуството. Искам да знам кой в подобна ситуация би избрал да бъде барон Аанден, а не скулпторът Таан.
Брадвата издрънча на пода. Аанден беше зашеметен.
— Виж стената до теб, Таан — подкани го тихо принцът.