— Съжалявам. — Лукел сви засрамено рамене. — Натресоха ми ги.
— Скъпи, дръж се добре с брат си и сестра си — сгълча го Даора.
— Да, майко — отговори мигновено той.
Сарене се обърна към предполагаемите си ученици, леко разсеяна от неочакваната публика. Всички жени от бродерийния кръг бяха дошли. Дори достолепната Даора и празноглавата кралица Ешен. Дрехите и поведението на Сарене може би ги смущаваха, но гладът им за независимост беше по-голям.
Сарене пусна торбата на пода, отвори я и извади един от учебните мечове. Дългото, тънко острие излезе с металическо стържене и жените се дръпнаха назад.
— Това е сир. — Сарене замахна няколко пъти във въздуха. — Познат е също като кмиър и джедавер, в зависимост от страната. Тези мечове са изработени първоначално в Джадор като леко въоръжение за съгледвачи, но излезли от употреба след няколко десетилетия. След това били възприети от джадорските аристократи, които ги ценели заради лекотата и изяществото. Дуелите са много популярни в Джадор, а лекият стил на фехтовка със сир изисква голямо майсторство.
Тя допълваше думите си с мушкания и замахвания. Движения, които едва ли щеше да използва в бой, но поне изглеждаха много добре като демонстрация. Жените бяха запленени.
— Дуладелците първи решиха да превърнат фехтовката в спорт, а не в средство да убиеш съперника си в ухажването на една и съща дама. Те поставят този предпазител на върха и затъпяват острието. Спортът бързо добил популярност сред републиканците. Страната спазва постоянен неутралитет, така че подобна форма на бой, която не води до сериозни последствия, е много привлекателна. Заедно с обезопасяването на оръжието те въвели правила, които забраняват удари в определени части на тялото. Фехтовката не е позната в Арелон, защото елантрисците не одобрявали всичко, свързано с войната, но намерила добър прием в Теод, с една значителна разлика. Превърнала се в женски спорт. Мъжете предпочитат по-силовите предизвикателства, като двубой с два меча или меч и копие. Но пък сирът е идеален за жените. Лекото острие ни позволява да използваме напълно сръчността си. — Тя се усмихна на Лукел. — И да покажем по-голямата си интелигентност.
Сарене извади втория меч и го подхвърли към младата Торена, която стоеше в челото на групата. Кестенявото момиче го хвана с объркан поглед.
— Защитавай се — нареди Сарене и вдигна острието си, заставайки в атакуваща поза.
Торена вдигна меча несръчно и опита да имитира стойката й. Щом Сарене нападна, момичето изостави позата с изненадан писък и започна да размахва оръжието с две ръце. Принцесата отклони меча й лесно и я чукна между гърдите.
— Мъртва си — обясни Сарене. — Фехтовката не изисква сила, тя разчита на умения и прецизност. Използвай само едната ръка, така ще имаш по-добър контрол и обсег. Завърти се малко настрани. Така можеш да мушкаш на по-голямо разстояние и си по-трудна мишена.
Сарене извади сноп тънки летви, които бе поръчала по-рано. Бяха лош заместител на мечовете, но щяха да свършат работа, докато дворцовият ковач изработи учебни оръжия. Принцесата ги раздаде на всички жени и започна да ги учи как да мушкат.
Беше трудна работа. По-тежка, отколкото очакваше. Смяташе се за приличен фехтовач, но явно самото притежаване на знания не значеше, че може да ги предадеш лесно. Жените държаха мечовете по начини, които тя мислеше за невъзможни. Махаха диво, плашеха се от остриетата и се препъваха в роклите си.
По някое време Сарене ги остави да се упражняват. Нямаше да им позволи учебни двубои поне докато не получеха маски и защитно облекло. Тя въздъхна и седна до Лукел.
— Изтощаваща работа, а, братовчедке? — Той явно се наслаждаваше да гледа как майка му размахва меч, облечена с рокля.
— Нямаш представа. — Сарене обърса челото си. — Сигурен ли си, че не искаш да пробваш?
Лукел вдигна ръце.
— Може да съм устат, но не съм глупав. Крал Ядон ще загърби всеки мъж, който се замеси в подобни унизителни дейности. Ако си Еондел, нямаш проблеми, но аз съм обикновен търговец. Не мога да си позволя да загубя кралското благоволение.
— Естествено. — Сарене наблюдаваше как жените се мъчат да усвоят мушкането. — Май не съм добър учител.
— По-добър от мен поне — сви рамене Лукел.
— Аз щях да се оправя по-добре — осведоми ги Кайсе от мястото си. Момиченцето явно започваше да скучае заради еднообразните упражнения.
— Наистина ли? — попита сухо Лукел.