— Разбира се. Тя не им обясни как да заемат правилна стойка и дори не зачекна турнирните правила.
Сарене повдигна вежда.
— Откъде разбираш от фехтовка?
— Прочетох една книга — обяви гордо Кайсе. Обърна се и тупна ръката на Даорн, който я ръчкаше с една от учебните пръчки на Сарене.
— Тъжно, но сигурно казва истината — въздъхна Лукел. — Само за да те впечатли.
— Кайсе е най-интелигентното дете, което съм виждала — призна Сарене.
Лукел сви рамене.
— Умна е, но не се възторгвай чак толкова. Все още си е дете. Може да разбира като възрастен, но действа като малко момиче.
— Въпреки това е изумителна. — Сарене се загледа в двете играещи си деца.
— О, да — съгласи се Лукел. — Прочита книга за няколко часа, а талантът й за езици е невероятен. Понякога ми е жал за Даорн. Старае се много, но в повечето случаи не може да се мери с нея. Кайсе обича да доминира. Но умни или не, те си остават деца и отглеждането им е тежка задача.
Кайсе беше отнела оръжието на брат си и го гонеше из стаята, като го размахваше в пародия на методите, които Сарене бе показала. Очите на принцесата се насочиха към вратата. Тя беше открехната и двама души наблюдаваха упражненията.
Жените замръзнаха, щом лордовете Шуден и Еондел, осъзнали, че са забелязани, влязоха в помещението. Двамата бяха с голяма разлика във възрастта, но много добри приятели. Смятаха ги за аутсайдери в Арелон. Шуден бе чужденец с тъмна кожа, а Еондел бе бивш войник, макар и издигнал се много впоследствие.
Дори жените да бяха недоволни от присъствието на Еондел, то появата на Шуден ги екзалтира. Фехтовачките се изчервиха, когато си дадоха сметка, че красивият лорд ги е наблюдавал. Някои от по-младите момичета започнаха да си шепнат развълнувано.
На свой ред Шуден се притесни от вниманието.
Еондел не обръщаше внимание на реакциите им. Той се разходи и преценяващо огледа трениращите. След това взе една летва, зае позиция и изпълни серия от мушкания и замахвания.
След като изпита оръжието, кимна, остави го и се приближи към жените.
— Хвани го ето така — обясни той и нагласи пръстите на една от тях. — Стискаш го твърде много, така губиш гъвкавост. Сложи си палеца отгоре, за да го държиш в правилната посока. Стъпка назад и мушкане.
Атара се подчини, разстроена, че Еондел се е осмелил да я докосне.
Мушкането й беше право и добре прицелено. Факт, който изненада най-вече самата нея.
Еондел продължи да коригира стойки, хватове и позиции. Даваше индивидуални съвети на всяка жена. Само след няколко минути атаките им станаха по-фокусирани и точни, отколкото Сарене мислеше, че е възможно.
Еондел се дръпна назад с доволен вид.
— Надявам се, че не ви обидих с моята намеса, ваше височество.
— Никак даже, милорд — увери го Сарене, макар да я прободе известна завист. Трябваше да се държи по женски и да признае по-голямото умение.
— Очевидно сте талантлива — каза възрастният мъж. — Но нямате голям опит в преподаването.
Сарене кимна. Еондел беше военен командир. Сигурно десетилетия наред бе обучавал новобранци.
— Знаете доста неща за фехтовката, милорд.
— Интересна ми е, а и съм посещавал Дуладел много пъти. Местните отказваха да признаят бойните умения на човек, ако не разбира от фехтовка, без значение колко битки е спечелил.
Сарене се изправи и посегна към учебните сирове.
— Искате ли двубой, милорд? — Тя опря едно от остриетата в дланта си.
Еондел я погледна изненадано.
— Аз… не съм се дуелирал с жена, ваше височество. Не мисля, че ще е уместно.
— Глупости. — Тя му подхвърли другия меч. — Защитавайте се.
След това нападна, без да му дава повече шанс да възрази. Еондел залитна, изненадан от внезапната й атака. Воинското му обучение взе връх и той започна да парира ударите й с изумително майсторство. Сарене бе предположила от думите му, че познанията му по фехтовка са теоретични. Грешеше.
Еондел се включи в двубоя решително. Оръжието му свистеше във въздуха толкова бързо, че бе почти невъзможно да се види. Само дългогодишните тренировки позволяваха на Сарене да го парира. Стаята се огласи от дрънченето на оръжията и жените спряха, за да проследят напрегнатата битка на инструкторите.
Сарене не бе свикнала да се дуелира с толкова добри противници. Еондел беше висок колкото нея, което премахваше всякакво предимство в обсега, а и разполагаше с опита и рефлексите на човек, прекарал целия си живот по бойните полета. Двамата се въртяха из залата, използваха жени, столове и всичко останало, за да пречат на атаките на противника. Мечовете им свистяха и дрънчаха, спускаха се за удар или се извиваха за париране.
Еондел беше твърде добър. Можеше да го удържи, но бе толкова затруднена да се защитава, че не можеше и да помисли за атака. Потта се стичаше по челото й. Сарене осъзна, че всички в помещението ги наблюдават.