В този миг нещо в Еондел се промени. Позата му се отпусна леко и Сарене удари инстинктивно. Затъпеното й острие проби защитата му и го докосна по врата. Еондел се усмихна леко.
— Нямам друг избор, освен да се призная за победен, милейди.
Сарене се засрами, защото разбра, че се е оставил да го победи, за да не накърни авторитета й пред другите.
Еондел се поклони, а принцесата се почувства много неловко.
Двамата се отправиха към дъното на залата и приеха чаши от Лукел, който ги поздрави за представлението. Докато пиеше, Сарене внезапно осъзна нещо. Досега мислеше за времето си в Арелон като за състезание, нещо като повечето й политически интриги. Сложна, но все пак приятна игра.
Оказа се различно. Еондел я бе оставил да победи, защото искаше да защити авторитета й. За него това не бе игра. Арелон беше неговата държава, неговият народ и той щеше да стори всичко, за да ги защити. Този път бе различно. Ако се провалеше, нямаше да загуби търговски права или строителен договор. Щеше да погуби живот. Истински хора. Тази мисъл бе доста отрезвяваща.
Еондел погледна в чашата си и изви вежди скептично.
— Само вода ли е? — попита той Сарене.
— Водата е добра за вас, милорд.
— Не съм много сигурен. Откъде я взехте?
— Преварена е, след което е прелята няколко пъти, за да възвърне вкуса си. Не бих позволила на жените да започнат да залитат от пиене, докато опитват да тренират.
— Арелонското вино не е много силно, братовчедке — отбеляза Лукел.
— Достатъчно силно е — възрази тя. — Пийте, лорд Еондел. Не искам да се обезводните.
Еондел се подчини, макар изражението му да си остана неодобрително.
Сарене се обърна към ученичките си, за да продължат тренировките, но откри, че вниманието им е заето с нещо друго. Лорд Шуден се бе дръпнал в единия край на залата. Беше затворил очи и се движеше грациозно. Мускулите му се стягаха, докато ръцете описваха фигури, а тялото ги следваше. Движенията бяха бавни и прецизни, но по кожата му лъщеше пот.
Беше като танц. Шуден правеше дълги стъпки, краката му се повдигаха във въздуха с опънати пръсти, преди да стъпи на пода. Ръцете се движеха постоянно с напрегнати мускули сякаш се бореше с някаква невидима сила.
Постепенно той ускори темпото. Движеше се все по-бързо. Стъпките станаха подскоци, а ръцете му се мятаха като камшици из въздуха.
Жените гледаха мълчаливо с опулени очи и отворена уста.
Единственият шум идваше от свистенето на въздуха при светкавичните движения и тропота на краката му.
Той завърши внезапно, приземявайки се след поредния скок. Краката му тупнаха в пода, а ръцете останаха разперени с разтворени длани. Той сгъна ръце навътре, като две затварящи се тежки порти, и долепи дланите. След това се поклони и издиша дълбоко.
Сарене изчака малко, преди да смотолеви:
— Милостиви Доми, вече изобщо няма да се концентрират.
Еондел се засмя тихо.
— Шуден е интересен младеж. Непрекъснато се оплаква, че жените го преследват, но не може да издържи да не се изфука. Въпреки всичко си остава мъж, при това млад.
Сарене кимна. Шуден завърши ритуала си и се засрами, като осъзна колко внимание е привлякъл. Той сведе поглед, мина покрай жените и се присъедини към Сарене и Еондел.
— Това беше… неочаквано — подхвърли принцесата, докато Шуден приемаше чаша с вода от Лукел.
— Извинете, лейди Сарене — отвърна той между глътките. — От вашите тренировки ми се прииска да се упражнявам. Мислех, че останалите се заети и няма да ми обърнат внимание.
— Жените винаги ти обръщат внимание, приятелю. — Еондел поклати сивокосата си глава. — Другия път, когато се оплакваш, че те преследват, ще ти припомня това малко фиаско.
Шуден се изчерви отново и кимна примирено.
— Какво беше това упражнение? — попита любопитно Сарене. — Не съм виждала нищо подобно.
— Нарича се чайшан — обясни Шуден. — Загряващо упражнение за фокусиране на ума и тялото, когато се приготвяш за битка.
— Впечатляващо — обади се Лукел.
— Аз съм аматьор — скромно сведе глава Шуден. — В Джиндо има хора, които го правят толкова бързо, че чак ти се завива свят.
— Е, добре, дами — обяви Сарене и се обърна към жените, които продължаваха да зяпат Шуден. — Ще благодарим на лорд Шуден за демонстрацията по-късно. Сега трябва да упражнявате мушканията. Не мислете, че ще ви се размине само с неколкоминутна тренировка!
Тя взе сира, за да възобнови обучението, а в залата се разнесоха няколко недоволни стона.