Сарене повдигна вежди.
— Честно казано, изненадана съм как говорите за елантрисците, отче.
Очите на Омин заблестяха.
— Това, че деретските артети мразят елантрисците, не значи, че и Доми ги мрази. Не вярвам, че те бяха богове. Мнозина имаха голямо самомнение, но имах доста приятели сред тях. Шаод вземаше и добри, и лоши, егоисти и състрадателни. Някои от най-благородните хора, които познавах, живееха в града. Много ми е мъчно за това, което ги споходи.
Сарене замълча за миг.
— Доми ли беше, отче? Той ли ги прокълна, както разправят?
— Всичко се случва по волята на Доми, дете. Но не мисля, че „проклятие“ е точната дума. Понякога Доми праща бедствия на света, друг път заразява невинно дете с ужасна болест. И това не са проклятия, както и случилото се с Елантрис. Просто така е устроен светът. Всичко трябва да се развива и понякога развитието е право нагоре. Някои падат, други се издигат. Някои страдат, а други имат късмет. Това е единственият начин да се научим да разчитаме един на друг. Ако някой е благословен, за него е привилегия да помага на изпадналите в затруднение. Единството се постига с борба, дете.
Сарене се замисли.
— Значи не мислите, че елантрисците, доколкото са останали, са дяволи?
— Свракис, както ги наричат фьорденците? — Омин се развесели. — Не, макар че новият гьорн проповядва така. Боя се, че неговото учение ще посее само омраза.
Сарене потупа бузата си замислено.
— Може би това цели.
— Какво ли се опитва да постигне?
— Не знам — призна тя.
Омин поклати глава отново.
— Не мога да повярвам, че някой последовател на Бог, дори гьорн, би направил подобно нещо. — Той се загледа отнесено, с леко намръщено изражение.
— Отче? — закачи го Сарене. — Отче?
При второто дръпване Омин поклати глава, сякаш изненадан, че още е тук.
— Съжалявам, дете. За какво говорехме?
— Така и не ми дообяснихте какво е вдовишкото изпитание — напомни му тя. Дребният жрец наистина се отплесваше лесно.
— А, да. Вдовишкото изпитание. Накратко казано, очаква се да извършиш нещо добро за страната. Колкото повече си обичала съпруга си и колкото си по-издигната, толкова по-впечатляващо трябва да е изпитанието. Повечето жени раздават храна или дрехи на бедните. Но ако го приемаш лично, толкова по-добро впечатление ще създадеш. Изпитанието е вид служба, средство, с което да се смирят високопоставените.
— Но откъде да намеря пари? — Все още не беше решила как да поиска издръжка от новия си баща.
— Пари ли? — изненада се Омин. — Ами ти си една от най-богатите личности в Арелон. Не го ли знаеш?
— Какво?
— Ти наследи имението на принц Раоден, дете. Той беше много богат. Баща му се грижеше за това. Според системата на крал Ядон няма как престолонаследникът да не е богат, поне колкото един херцог. По същата причина би било крайно срамно, ако снаха му не е изключително заможна. Просто трябва да поговориш с кралския ковчежник. Сигурен съм, че той ще се погрижи за теб.
— Благодаря, отче — отдъхна си Сарене и прегърна топло дребния мъж. — Трябва да вървя.
— Винаги си добре дошла, дъще. — Омин отново се загледа към града. — Затова съм тук. — Само след миг той бе забравил за присъствието й, отпътувал към необятните дълбини на разума си.
Аше я чакаше навън и кръжеше около вратата с характерното си търпение.
— Не знам защо се притесняваш — каза му Сарене. — Омин харесва Елантрис, нямаше да има нещо против, ако влезеш.
Аше запулсира леко. Не беше влизал в коратска църква, откакто преди години лично патриархът Сейналан го бе изгонил от една.
— Няма нищо, милейди. Струва ми се, че каквото и да разправя жрецът, и двамата ще се чувстваме по-добре, ако не се виждаме.
— Не съм съгласна. Но няма да споря. Чу ли нещо от разговора ни?
— Сеоните имат добри уши, милейди.
— Изобщо нямате уши — отбеляза тя. — Какво мислиш?
— Звучи като добър начин милейди да набере популярност в града.
— И аз така реших.
— Още нещо, милейди. Двамата говорехте за деретския гьорн и Елантрис. Миналата нощ, докато наглеждах града, забелязах гьорн Хратен на стената. Вече го засичам няколко пъти. Държи се доста приятелски с капитана на градската стража.
— Какво ли се опитва да постигне? — притесни се Сарене.
— И аз се чудя, милейди.
Сарене се намръщи, замислена какво знае за действията на гьорна и Елантрис. Не можеше да направи връзка. Но пък й хрумна нещо. Може би можеше да разреши един от проблемите си и едновременно с това да затрудни гьорна.
— Може би не е нужно да съм наясно какво цели, за да му попреча.