При Анабел нещата бяха съвсем различни. Вечер, преди да заспи, тя си мислеше за Мишел и с радостен трепет очакваше да го види на другия ден. Когато по време на уроците се случеше нещо забавно и интересно, веднага си представяше как ще го сподели с него. В дните, когато поради някаква причина не успяваха да се видят, я обземаше тревога и тъга. През лятната ваканция (родителите й притежаваха къща в Жиронд) тя му пишеше всеки ден. Макар да не смееше да признае пред себе си, макар писмата й да не съдържаха пламенни думи и по всичко да напомняха онова, което би споделила с роден брат на нейните години, макар чувството, което изпълваше живота й, да напомняше по-скоро сияние от нежност, отколкото изгаряща страст, истината постепенно си пробиваше път до нейното съзнание, а тя беше, че без да го бе търсила или желала, вече се намираше във властта на голямата любов. Първият срещнат се бе оказал най-добрият и дори през ум не й минаваше, че може да има друг. Според „Мадмоазел аж тандр“ подобно нещо бе възможно: не биваше да си въобразява прекалено много, защото такива случаи бяха изключително редки и граничеха с чудо, но все пак ги имаше. И те бяха най-голямото щастие, което човек може да преживее на този свят.
11
От онова време Мишел пазеше една снимка, направена в градината на родителите на Анабел през великденската ваканция на 1971 година; нейният баща беше скрил шоколадови яйца в храстите и цветните лехи. На снимката се вижда как, изцяло погълната от търсенето, Анабел разтваря клоните на една туфа форситии с присъщата на децата сериозност. Лицето й е започнало да придобива фини очертания и вече личи, че ще бъде изключително красива. Под пуловера се откроява леката извивка на гърдите й. Тогава за последен път получиха шоколадови яйца за Великден; на следващата година вече бяха прекалено големи за такива игри.
Към тринайсетгодишна възраст под влияние на прогестерона и на естрадиола, който се отделя от яйчниците, в областта на гърдите и задните части на момичетата започват да се образуват мастни възглавнички. В най-добрия случай тези части на тялото придобиват хармонична закръгленост, която предизвиква у мъжете силно влечение. Подобно на своята майка на същата възраст, Анабел имаше прекрасно тяло. Но ако лицето на майка й беше просто приятно и привлекателно, то нищо не предвещаваше болезнения шок от красотата на Анабел и майка й започна да се бои. Без съмнение големите сини очи и изумителните светлоруси коси Анабел бе наследила от своите холандски прадеди по бащина линия, но само някаква небивала морфогенетична случайност би могла да създаде поразителната чистота, която притежаваха чертите на лицето й. Лишената от красота девойка е обречена да бъде нещастна, защото за нея няма никаква надежда да бъде обичана. Всъщност никой не й се подиграва, не се отнася жестоко към нея, тя като че ли е прозрачна, никой поглед не се спира на нея, не я сподиря, когато минава. В нейно присъствие всеки се чувства неудобно и предпочита да не й обръща внимание. Напротив, една изключителна красота, красота, която далеч надминава естествената съблазнителна свежест на юношеството, оказва свръхестествено влияние и неизменно предвещава трагична участ. На петнайсет години Анабел принадлежеше към изключително малкото на брой девойки, които привличат погледите на всички мъже, без разлика от възраст и обществено положение; онези девойки, които само с появата си на оживената улица на някой средно голям град ускоряват сърдечния ритъм на младежите и зрелите мъже и карат старците горчиво да въздишат. Тя много бързо забеляза мълчанието, което настъпваше при всяка нейна поява в заведение или в лекционната зала, но трябваше да минат години, преди напълно да осъзнае неговото значение. В колежа в Креси ан Бри всички бяха приели факта, че тя „ходи“ с Мишел, но дори да не беше така, едва ли щеше да се намери момче, което да се опита по един или друг начин да потърси близост с нея. Това е един от основните недостатъци на изключителната красота у девойките; само опитните, цинични и безскрупулни женкари се чувстват удобно в тяхно присъствие; ето защо обикновено съкровището на тяхната непорочност се пада на най-долните представители на мъжкия пол, а самите те преживяват това като първи етап от едно непоправимо падение.