Брюно от своя страна бе решил да се запише във филологическия факултет; беше започнало да му писва от линейните редове на Тейлър-Маклорен, а освен това при филолозите имаше повече момичета, много момичета. Баща му нямаше никакви възражения. Подобно на всички стари развратници, с годините той ставаше сантиментален и горчиво съжаляваше, че от егоизъм е провалил живота на сина си, което не беше съвсем далеч от истината. В началото на май той се раздели с Жюли, своята последна любовница, макар тя да беше разкошна жена; името й беше Жюли Ламур, но бе известна под псевдонима Джулия Лав. Снимаше се в първите, днес отдавна забравени, типично френски порнофилми на Бърд Тренбари и Франсис Льороа. Донякъде приличаше на Жанин, но бе далеч по-глупава. „Прокълнат съм… Прокълнат съм…“ — повтаряше си бащата на Брюно, когато установи тази прилика, след като случайно откри стара снимка на бившата си съпруга. По време на вечеря у Беназераф любовницата му се бе запознала с Дельоз и оттогава непрекъснато редеше дълбокомислени оправдания на порното, което я правеше направо непоносима. Освен това му струваше много пари, беше свикнала по време на снимките да се вози на ролс-ройс под наем, да ходи с кожени палта, да използва всички онези еротични аксесоари, които с напредването на възрастта му ставаха все по-неприятни. В края на 1974 година се наложи да продаде къщата в Сент Максим. Няколко месеца по-късно купи апартамент за сина си близо до парка на Обсерваторията. Жилището беше светло, спокойно, без други сгради отсреща. Докато го показваше на Брюно, нямаше чувството, че му прави кой знае какъв подарък, а по-скоро, че се опитва в рамките на възможното да поправи миналото, но така или иначе, постъпката му бе напълно уместна. Оглеждайки стаите, той донякъде се оживи и съвсем необмислено заяви: „Ще можеш да си каниш момичета!“ После видя изражението на Брюно и съжали за думите си.
В крайна сметка Мишел се записа във физико-математическия факултет в Орсе; привлече го преди всичко близостта на университетското градче; за него това беше важно. Не беше изненада, че и двамата взеха успешно зрелостния изпит. Когато отидоха да проверят резултатите, Анабел ги придружи; лицето й беше сериозно, за една година бе станала далеч по-зряла. Беше поотслабнала, усмивката й изразяваше някаква вътрешна радост и за нещастие бе станала още по-красива. Брюно реши да прояви инициатива; къщата в Сент Максим, където прекарваше ваканциите, вече я нямаше, но можеше да отиде в имението на Ди Меола, както бе предложила майка му; покани Мишел и Анабел да го придружат. Потеглиха месец по-късно, към края на юли.
14
Лятото на седемдесет и пета
Делата им не ги оставят да се обърнат към своя Бог, защото духът на блудството е вътре в тях, и Господа те не познаха.
На автобусната спирка в Карпантра ги посрещна един немощен, болен човек. Син на италиански анархист, емигрирал в Съединените щати през двайсетте години, Франческо ди Меола без съмнение бе от материална гледна точка преуспял човек. Подобно на Серж Клеман, младият италианец бе осъзнал, че краят на Втората световна война поставя началото на един съвършено нов свят и че дейности, които дълго време са били смятани за елитарни или маргинални, ще придобият значителна икономическа тежест. Докато бащата на Брюно бе инвестирал в пластичната хирургия, Ди Меола се бе заел с производството на грамофонни плочи; несъмнено някои спечелиха много повече пари от него, но това не му попречи да получи своя съвсем нелош дял от пая. Към четирийсетата си година, подобно на мнозина калифорнийци, той предвиди надигането на нова вълна, много по-мощна от обичайните модни движения, на която предстоеше да помете цялата западна цивилизация; ето защо в своята вила в Биг Сур той се сближи с личности като Алън Уотс, Паул Тилих, Карлос Кастанеда, Абрахам Маслоу и Карл Роджърс. По-късно има щастието да се запознае с Олдъс Хъксли, същинския основател на новото движение. Грохналият и полусляп Хъксли едва му обърна внимание, но тази среща остави у него незаличима следа.
Самият той не бе съвсем наясно с причините, които го накараха да напусне Калифорния през 1970 година и да купи имение в Горен Прованс. Едва по-късно, почти на прага на смъртта, той реши, че по силата на някаква неясна вътрешна нужда е искал да умре в Европа, но навремето мотивите му бяха значително по-повърхностни. Събитията от 1968 година го бяха впечатлили и когато движението хипи в Калифорния започна да запада, той си каза, че нещо би могло да се направи с европейската младеж. Джейн го насърчи в това му намерение. Френската младеж беше доста задръстена, скована от голисткия патернализъм, но според него бе достатъчна само една искра, за да се разрази пожар. От няколко години най-голямата наслада на Франческо бе да пуши марихуана в компанията на момичета, привлечени от духовния ореол на движението, а после да спи с тях сред будистки символи и ухание на тамян. Момичетата, които пристигаха в Биг Сур, бяха обикновено малки глупави протестантки и поне половината от тях бяха все още девствени. Към края на шейсетте години притокът започна да пресъхва. Тогава той реши, че може би е време да се завърне в Европа; мисълта за завръщане бе странна за самия него, след като бе напуснал Италия на петгодишна възраст. Баща му бе не само революционен активист, но и културен човек, естет, влюбен в красивото слово. Това вероятно бе оставило своите следи. В крайна сметка той винаги бе смятал, че американците са малко или повече глупави.