Той паркира пежото и се насочи към дъсчената будка, над която се мъдреше надпис „Добре дошли“. Вътре седеше по турски жена на около шейсет години. Мършавите й сбръчкани гърди едва повдигаха памучната блуза; на Брюно му стана жал за нея. Тя се усмихна приветливо, но малко напрегнато. „Добре дошли на Мястото — каза накрая тя. После се усмихна по-широко; дали не беше малоумна? — Имаш ли резервация?“ Брюно отвори куфарчето от изкуствена кожа и извади документите си. „Чудесно“ — каза повлеканата, все така широко усмихната.
В къмпинга бе забранено да се влиза с кола и той реши да свърши първо две неща. Най-напред да намери място за палатката, а после да пренесе там багажа си. Преди тръгване беше купил от „Самаритен“ палатка тип иглу (произведена в Китайската народна република, дву-триместна, цена 449 франка).
Първото нещо, което видя Брюно, когато излезе на поляната, беше пирамидата. Двайсет метра в основата, двайсет метра височина: постройката беше безупречно равностранна. Стените бяха от стъкло с квадратни рамки от тъмно дърво. Някои от стъклените квадрати силно отразяваха светлината на залязващото слънце; през други се виждаше вътрешното обзавеждане: площадки и прегради също от тъмно дърво. Като цяло ансамбълът твърде сполучливо напомняше дърво — стволът представляваше голям цилиндър по средата на пирамидата, в който вероятно се виеше централното стълбище. Отвътре поединично или на групи излизаха хора; някои от тях бяха облечени, други голи. Червеникавата светлина на залеза искреше в тревата и превръщаше гледката в декор от фантастичен филм. Брюно наблюдава две-три минути сцената, после взе палатката и пое по склона на най-близкия хълм.
Имотът обхващаше няколко гористи хълма, осеяни с поляни, а земята бе покрита с килим от борови иглички. Санитарните възли бяха разпръснати безредно, защото самият къмпинг нямаше ясно очертани граници. Брюно леко се потеше и чувстваше тежест в корема; очевидно бе прекалил с яденето в крайпътното ресторантче. Не можеше да съсредоточи мислите си, но му бе ясно, че изборът на мястото може да се окаже решаващ за успешния му престой тук.
Тъкмо в този момент зърна опънато между дърветата въженце. На него висяха гащички, леко поклащани от вечерния бриз. Може би това е добра идея, каза си той; в къмпинга хората се сприятеляват по съседство, а това може да се окаже добро начало. Остави палатката и се зае да изучава упътването за монтаж. Преводът на френски беше ужасен, а и този на английски не по-добър; вероятно и с останалите европейски езици беше същото. Смотани китайци! Какво може да означава: „обърнете полутвърдите връзки, за да закрепите билото“?
Взираше се в схемите с нарастващо отчаяние, когато неочаквано отдясно се появи облечена като индианка жена: беше с кожена минипола и въпреки здрача ясно се виждаше как се люлеят пищните й гърди.
— Сега ли пристигаш? — запита видението. — Имаш ли нужда от помощ за палатката?
— Ще се справя… — отвърна сподавено той. — Всичко е наред, благодаря — после едва чуто добави: — много мило.