Имаше чувството, че може да попадне в клопка. И действително няколко секунди след това се надигна рев от съседната палатка във формата на вигвам (къде бяха купили това чудо? Сами ли си го бяха измайсторили?). Индианката се втурна и се върна обратно с две хлапета под мишница, после ги сложи на коленете си и започна да ги люлее. Те ревнаха още по-силно и тогава се появи, ситнейки, самецът на индианката, гол, с люлеещ се член. Беше около петдесетгодишен брадат здравеняк с дълги сиви коси. Той взе на ръце едно от маймунчетата и започна да го гъделичка; гледката беше отвратителна. Брюно се отмести няколко метра по-далече с чувството, че едва му се е разминало. С подобни чудовища за съседи безсънната нощ му беше сигурна. Явно тая крава кърмеше, но пък вимето й нямаше грешка.
Брюно се спусна няколко метра надолу по склона, отдалечавайки се крадешком от вигвама; не му се щеше обаче да губи от поглед проснатите на въженцето гащички. Бяха нежни на вид, прозрачни и с дантелки; и през ум не му минаваше, че могат да принадлежат на индианката. Намери място между две канадки (Братовчедки? Сестри? Съученички?) и се захвана за работа.
Когато приключи, почти се бе стъмнило и в здрача той пое надолу да вземе багажа си. По пътя срещна няколко души, които вървяха поединично или на двойки; имаше доста самотни жени, около четирийсетте. Забеляза по дърветата табелки с надпис „Взаимно уважение“; приближи се до една от тях и откри под нея малка купа, пълна догоре с презервативи френско производство. Отдолу имаше бяло пластмасово кошче. Натисна с крак педала, за да вдигне капака, и светна с джобното си фенерче; вътре имаше предимно празни кутии от бира, но и няколко използвани презерватива. Това вдъхва надежда, помисли си Брюно; явно тук хората не си губят времето.
Обратният път нагоре се оказа труден: дръжките на куфарите му режеха пръстите, започна да се задъхва и се наложи да спре на склона, за да си почине. Край него блуждаеха някакви хора и лъчите на фенерчетата им се кръстосваха в нощта. Отвъд, по крайбрежния път, беше още по-оживено; в „Династи“ на пътя за Сен Клеман предстоеше вечер на голите гърди, но той вече нямаше сили да стигне дотам, нито докъдето и да било. Стоя на това място още половин час. Гледам светлините на фаровете между дърветата, си помисли той, и това е животът ми.
Когато се прибра в палатката, си наля уиски и започна бавно да онанира, прелиствайки рубриката „Право на наслаждение“ в „Суинг Магазин“, чийто последен брой беше купил, когато спря да отдъхне недалеч от Анже. Всъщност нямаше намерение да се възползва от различните обяви; не се чувстваше на висотата за подвизи от рода на ганг банг и водопади от сперма. Жените, които желаеха среща с мъж, най-често предпочитаха чернокожи и предявяваха претенции за такива минимални размери на члена, каквито той далеч не можеше да предложи. Всеки пореден брой на списанието го караше да се примири — нямаше да може да проникне в порномрежата, пишката му беше твърде малка за тази цел.
От друга страна, не можеше да се оплаче от физическите си данни. Капилярните импланти се бяха хванали здраво; беше попаднал на добър специалист. Редовно посещаваше гимнастическия клуб и откровено казано, не изглеждаше никак зле за мъж на четирийсет и две години. Сипа си още едно уиски, изпразни се върху списанието и заспа почти уталожен.
2
Тринайсет часа полет
Много бързо „Мястото на промяната“ се сблъска с проблема на застаряването. За младежта от осемдесетте години идеалите на основателите изглеждаха остарели. Като се изключат павилионите за спонтанен театър и за калифорнийски масаж, Мястото бе преди всичко къмпинг, който по удобства и качество на храната не можеше да съперничи с официалните ваканционни селища. Освен това анархисткият дух, който го характеризираше, затрудняваше качеството на контрола върху достъпа и заплащането; финансовото равновесие, крехко от самото начало, ставаше все по-трудно достижимо. Първата мярка, която бе приета единодушно от основателите и предвиждаше намалена такса за младежите, се оказа недостатъчна. В началото на бюджетната 1984 година, на ежегодното общо събрание Фредерик Льо Дантек предложи промяна, която би трябвало да осигури разцвет на Мястото. Според неговия анализ предприемчивостта бе предпочитаното качество на търсачите на приключения през осемдесетте години. Всички те бяха натрупали ценен опит в областта на различни техники и терапии, основани на хуманистично ориентираната психология (гещалт терапия, прераждане, до-ин упражнения, ходене по жарава, транзактен анализ, дзен медитация, паранормални способности…). Защо всички тези знания да не бъдат инвестирани в разработването на програма за стаж, предназначен за служители на различни фирми? След бурни разисквания предложението беше прието. Именно тогава започна изграждането на пирамидата, както и на петдесетина бунгала със скромни, но приемливи удобства, предназначени за бъдещите стажанти. Същевременно беше поставено началото на интензивна, но целенасочена кореспонденция, предназначена за директорите на човешки ресурси на различни големи фирми. Някои от основателите с явно леви убеждения трудно понесоха подобна промяна в ориентацията. Започна кратка борба вътре в ръководството, в резултат на която сдружението, учредено по закона от 1901 година, беше разпуснато и на негово място беше регистрирано дружество с ограничена отговорност, чийто основен акционер беше самият Фредерик льо Дантек. В крайна сметка собственици на имота бяха родителите му, а банката „Креди Мютюел“ в департамента Мен е Лоар беше склонна да подкрепи проекта.