Пет години по-късно Мястото беше успяло да привлече солидна клиентела („Банк насионал дьо Пари“, Ай Би Ем, бюджетното министерство, Управлението на парижкия градски транспорт, концерна „Буиг“). През цялата година се организираха вътрешнофирмени и междуфирмени стажове, така че дейността на „ваканционното селище“ вече съставляваше само 5 процента от годишния оборот.
Брюно се събуди със силно главоболие и без кой знае какви илюзии. Беше научил за това място от една секретарка, наскоро завърнала се от стаж „Личностно развитие — положителна нагласа“, чиято цена беше пет хиляди франка на ден. Помолил бе да му изпратят брошурата за лятната отпуска, която се бе оказала приятна, издържана в дух на приветливост, с известен анархистки оттенък. При това вниманието му беше привлечено от статистическа бележка най-отдолу на страницата: през миналото лято, юли-август, 63 на сто от посетилите Мястото са били жени. Това означаваше, че се падаха по две жени на един мъж, което беше едно твърде примамливо съотношение. Незабавно бе решил да отдели една седмица през юли, за да види как са там нещата, още повече че летуването на къмпинг излизаше далеч по-евтино, отколкото в „Клуб Медитеране“ или чрез Националния съюз на спортните центрове. Беше му ясно, естествено, що за жени бяха това: бивши левичарки, вероятно наркоманки, ако не и серопозитивни. Въпреки това при наличието на две жени за един мъж имаше шанс да свали една, а може би дори две.
От гледна точка на секса годината беше започнала добре. Напливът на момичета от страните на Източна Европа беше свалил цените и сега можеше да си осигури релаксация за 200 франка, при положение че само няколко месеца преди това му се бе налагало да дава по 400 франка. За съжаление през април му се отвориха сериозни разходи по ремонта на колата след произшествие, което при това бе по негова вина. Банката започна да го притиска и се бе наложило да стегне колана.
Надигна се на лакът и си сипа първото за деня уиски. Броят на „Суинг Магазин“ беше отворен на същата страница, върху която някакъв тип само по чорапи с видимо усилие виреше члена си срещу обектива, името му беше Ерве.
Не си падам по това, повтаряше си Брюно, не си падам. Обу гащетата си и се отправи към санитарния възел. В крайна сметка, мислеше си с надежда той, вчерашната индианка например става за чукане. Големите, леко увиснали цици вървят чудесно с една испанска близалка, каквато от три години не му бяха правили. Много му харесваха испанските близалки, но проститутките не ги обичаха много. Може би мразеха да им пръскат сперма право в лицето? Дали за тях влагаха повече време и повече от себе си, отколкото за обикновената свирка? Испанската близалка се смяташе за нетипична, не беше включена в ценоразписа и затова човек трудно можеше да накара да му я направят. Изглежда, за момичетата тя беше нещо интимно. Елемент от личните отношения, и толкова. Много пъти Брюно бе искал испанска близалка, а в замяна бе получавал обикновена свирка, тоест минет. Все пак понякога бе успял да постигне своето, но испанската близалка си оставаше рядка стока, поне така смяташе той.
В този момент Брюно стигна до корпус №8. Беше се примирил с мисълта, че ще види стари кранти, и затова бе направо потресен, когато попадна на тийнейджърки. Бяха четири, между петнайсет — и седемнайсетгодишни, стояха при душовете, точно срещу редицата умивалници. Две от тях, само по долнище на банския, чакаха реда си, докато другите две се плискаха с вода, мятаха се като мренки под струите и пискаха; бяха съвсем голи. Гледката беше прелестна и необикновено еротична; за него това бе като незаслужен подарък. Усети напрежение в гащетата си; извади с една ръка члена си и се притисна до стойката на умивалника, докато с другата пъхна четката за зъби в уста. Главичката на члена бе гореща, издута, в плен на ужасяващ сърбеж; на върха вече се бе появила една капка.