Слава Богу поне, че другият нямаше вид на педал. Видимо разярен, мъжът мълчаливо се просна по корем, сложи глава върху кръстосаните си ръце и зачака. „Да се усетят напреженията… Да се уважи единството на телесната структура…“ Брюно непрекъснато добавяше масло, но така и не успяваше да стигне по-нагоре от коленете; онзи тип лежеше неподвижно като пън. Дори задните му части бяха обрасли. Маслото потече по хавлията, прасците на косматия сигурно бяха подгизнали. Брюно се огледа наоколо. В непосредствена близост лежаха двама мъже. Съседът му отляво бе подложил за масаж гръдните си мускули, гърдите на момичето ритмично се полюляваха, а слабините й бяха току под носа му. Касетофонът на ръководителя заливаше околното пространство със синтетична музика; небето беше безупречно синьо. Край него лъскавите от масло мъжки членове постепенно се надигаха към слънцето. Всичко това бе безмилостно реално. Нямаше сили да продължи. В другия край на кръга ръководителят засипваше със съвети една двойка. Брюно грабна раницата си и бързешком се отправи надолу към басейна. Край водата цареше оживление. Легнали на тревата голи жени бъбреха, четяха или просто правеха слънчеви бани. Къде да спре? С хавлия в ръка, той започна да снове по ливадата; в известен смисъл се беше залутал сред гъмжило от вагини. Тъкмо си мислеше, че е крайно време да спре някъде, когато зърна католичката да разговаря с набит пъргав брюнет с черна къдрава коса и засмени очи. Брюно леко даде знак, че я е познал, който тя не забеляза, и се настани до тях. Някакъв мъж мимоходом поздрави брюнета: „Здрасти, Карим!“ В отговор онзи махна с ръка, без да спре да говори. Излегната на тревата, тя го слушаше мълчаливо. Между мършавите й бедра се виждаше привлекателна издутина, обрасла с черна, примамливо къдрава вълна. Бъбрейки, Карим леко поглаждаше топките си. Брюно положи глава на земята и съсредоточи вниманието си върху растителността между краката на католичката, отстояща само на метър от него: това беше един свят на нежност. Постепенно се отпусна и заспа.
На 14 декември 1967 година Националното събрание прие на първо четене закона Ньовирт за легализиране на противозачатъчните средства; макар да не бяха заплащани от Социалното осигуряване, от този момент нататък хапчетата се продаваха свободно в аптеките. Занапред широки слоеве от обществото получаваха достъп до сексуалната свобода, с която дотогава разполагаха единствено представителите на деловите среди, на свободните професии и хората на изкуството, както и някои собственици на малки и средни предприятия. Любопитно е да се отбележи, че понякога тази сексуална свобода бива представяна като някаква общностна мечта, докато в действителност тя не е нищо друго освен ново, по-високо стъпало на историческия възход на индивидуализма. Както сочи добрата стара дума „домакинство“, съпружеската двойка и семейството представляват последното оцеляло островче на първобитния комунизъм в океана на либералното общество. Именно сексуалната свобода доведе до разпада на тези преходни общности, които бяха последната преграда между индивида и пазара. Този процес на разпад продължава и в наши дни.
След вечеря ръководният комитет на „Мястото на промяната“ обикновено организираше танцувални вечеринки. На пръв поглед необичайни за място, открито за всякакви нови духовни течения, тези танцувални вечеринки се оказаха незаменимо средство за междуполово общуване в една некомунистическа общност. Както отбелязваше Фредерик Льо Дантек, у първобитните общества празниците също са основани на танца, ако не и на транса. И така, на централната поляна бяха разположени тонколони и бар; там народът се кълчеше до късно на лунна светлина. За Брюно това беше втори шанс. Всъщност момичетата от къмпинга рядко навестяваха тези вечеринки; предпочитаха да ходят по дискотеките в околностите („Билбоке“, „Династи“, „2001“, евентуално „Пират“), които предлагаха тематични вечери на мокрите фланелки, на мъжкия стриптийз или на поп звездите от първата десетка. В Мястото оставаха само няколко момчета с малки пишки и мечтателен нрав. Впрочем те предпочитаха да си стоят по палатките и да дрънкат меланхолично на разстроени китари, заради които всички останали гледаха на тях с презрение. Брюно чувстваше, че никак не е далеч от тези младоци, но при липса на момичета, които така или иначе бяха почти недостъпни за него, той би могъл, по израза на един от читателите на „Нюлук“, с когото се бе запознал в кафене „Анже-Нор“, „да забоде на шиша си някое парче сланина“. Насърчен от тази мисъл, към единайсет вечерта, облечен в бял панталон и синьо поло, той се отправи надолу, където се намираше основният източник на шум.