Като огледа танцуващите в полукръг, той забеляза най-напред Карим, който бе изоставил католичката и бе съсредоточил усилията си върху една розенкройцерска красавица. Тя и мъжът й бяха пристигнали същия следобед: високи, стройни, сериозни, те по всяка вероятност бяха елзасци. Разположили се бяха в огромна палатка със сложна конструкция, цялата в навеси и отвори, която съпругът бе монтирал в продължение на четири часа. Привечер той бе започнал да описва надълго и нашироко пред Брюно скритите прелести на розенкройцерството. Очите му блестяха зад малките кръгли стъкла на очилата; изглеждаше като същински фанатик. Брюно го слушаше, без да го чува. Според обясненията на неговия събеседник движението се било зародило в Германия, вдъхновено както от някои алхимически трудове, така и от рейнския мистицизъм. По всяка вероятност тези неща бяха предназначени за педерасти и нацисти. „Защо не си завреш кръста отзад, мой човек…“, отвръщаше му наум Брюно, гледайки замечтано задника на красивата му съпруга, коленичила пред газовия котлон. „Можеш да поставиш и една роза отгоре…“, приключи мислите си той в момента, когато жената се изправи, показвайки голите си гърди, и нареди на мъжа си да преоблече детето.
В този момент тя танцуваше с Карим. Двамата представляваха странна двойка; той с петнайсет сантиметра по-нисък от нея, охранен и лукав, редом с тази едра германска кобила. Танцуваше ухилен, без да спре да говори, рискувайки да се отклони от основната си цел — свалката; въпреки това се очертаваха изгледи да му излезе късметът: тя също се усмихваше, гледаше го с любопитство, едва ли не очаровано, веднъж дори избухна в смях. В другия край на поляната мъжът й обясняваше на един потенциален последовател причините за зараждането на розенкройцерството през 1530 година в провинция Долна Саксония. На равни триминутни интервали тригодишният му син, непоносим русокос сополанко, започваше да реве, че му се спи. С една дума, пред очите му отново се разиграваше типична сцена от реалния живот. Недалеч от Брюно двама мършави типове с вид на свещеници обсъждаха действията на сваляча. „У него има огън, разбираш ли — обясняваше единият от тях. — Той няма пари да й плати, при това е грозен, дебел и дори по-нисък от нея. Но в този мръсник има огън, там е разликата“. Другият унило кимаше с глава, прехвърляйки между пръстите си въображаема броеница. Докато допиваше водката с портокалов сок, Брюно откри, че Карим е успял да отмъкне розенкройцерката до един обрасъл с трева склон. С едната ръка я беше прегърнал през врата, а с другата ръка бъркаше под полата й. „Тази нацистка кучка май вече разтваря крака…“, мислеше си той, докато се отдалечаваше от танцуващите. Тъкмо преди да излезе от осветения кръг, зърна как някакъв тип, който напомняше ски инструктор, опипва задника на католичката. За самия него оставаше кутията с равиоли в палатката.
Преди да се прибере, в знак на отчаяние той провери гласовата си поща. Имаше едно съобщение. „Сигурно си заминал на почивка, раздаде се спокойният глас на Мишел. — Обади ми се, като се върнеш. Аз също съм в отпуск, и то задълго“.
4
Върви, достига границата. Ято грабливи птици кръжат в небето около невидим център, по всяка вероятност мърша. Мускулите на краката му гъвкаво следват неравностите на пътя. Наоколо се шири хълмиста степ; на изток се открива безконечен хоризонт. От вчера не е ял; вече не изпитва никакъв страх.
Събужда се облечен, проснат напреко на леглото. Пред входа на магазина „Монопри“ камион стоварва стока. Минава седем часа.
Дълги години Мишел бе водил чисто интелектуален начин на живот. Чувствата, които определят битието на хората, не представляваха за него обект на внимание; той изобщо не бе запознат с тях. В наши дни човек може да организира живота си с абсолютна точност; касиерките в супермаркета отвръщаха на краткия му поздрав. През последните десет години в неговия блок се смениха много обитатели. Понякога се оформяше двойка. Тогава той ставаше свидетел на преместването; приятелите на двамата мъкнеха по стълбището кашони и лампи. Бяха млади и понякога се смееха. Често (но невинаги) при поредната раздяла скъсалите се пренасяха едновременно. В такива случаи се освобождаваше жилище. Какво би трябвало да се заключи от това? По какъв начин можеха да се интерпретират подобни случки? Трудно би могло да се каже.