7
Разговор в караваната
Караваната на Кристиан се намираше на петдесетина метра от неговата палатка. Тя влезе, запали лампата, извади бутилка уиски „Бушмилс“ и наля в две чаши. Беше стройна, по-ниска от Брюно и навярно на младини е била красива, но чертите на лицето й бяха повехнали, а кожата — покрита с червени петна. Само косата й си оставаше разкошна, черна и с копринен блясък. Погледът на сините й очи беше мек и донякъде печален. Навярно бе на около четирийсет години.
— Понякога ме прихваща и спя с когото ми попадне — каза тя. — Само че за проникване непременно искам презерватив.
Облиза устни и отпи от чашата. Брюно я погледна; беше облякла само сив суитшърт и от кръста надолу беше гола. Венериното й хълмче бе приятно изпъкнало; за съжаление големите устни бяха доста увиснали.
— Ще ми се и аз да те докарам до оргазъм — каза той.
— Има време. Допий си чашата. Можеш да спиш тук, има достатъчно място — показа му тя двойното легло.
Обсъдиха наема на караваните. Кристиан не можела да спи на палатка, защото имала проблеми с гръбнака.
— При това доста сериозни — каза тя, а после добави: — Повечето мъже предпочитат свирката пред проникването, защото трудно стигат до ерекция. Когато им го поемеш с уста обаче, стават като малки деца. Струва ми се, че феминизмът им е нанесъл по-сериозни поражения, отколкото смеят да си признаят.
— Има и по-лоши неща от феминизма — промърмори мрачно Брюно. После изпразни чашата си наполовина, преди да посмее да продължи: — Отдавна ли познаваш Мястото?
— Практически от самото начало. Престанах да идвам, когато се омъжих, но сега прекарвам тук две-три седмици в годината. Първоначално го възприемахме като алтернатива, като убежище на новата левица; сега тук цари по-скоро духът на Ню Ейдж, но няма кой знае каква промяна. През седемдесетте години се интересувахме от източните мистични учения, а и досега тук има джакузи и масажи. Мястото е приятно, но малко печално; все пак тук има далеч по-малко насилие, отколкото навън. Религиозната атмосфера смекчава донякъде грубостта на свалката. Въпреки това има жени, които и тук страдат. Стареещите в самота мъже са далеч по-малко за оплакване в сравнение с жените в същото положение. Мъжете пият долнопробно вино, заспиват, зъбите им вонят; след това се събуждат, започват отначало и в края на краищата умират доста рано. Жените вземат успокоителни, занимават се с йога, ходят на психотерапевт; старостта им се проточва, а с нея и терзанията им. Продават отслабналите си и погрознели тела; съзнават това и се самоизмъчват. Въпреки всичко продължават, защото не могат да се разделят с желанието да бъдат обичани. От определена възраст нататък една жена винаги може да си намери мъж, но никога повече няма да бъде обичана. Какво да се прави, такива са мъжете.
— Преувеличаваш, Кристиан — меко възрази Брюно. — Ето сега например ми се ще да ти доставя удоволствие.
— Вярвам ти. Струва ми се, че ти си мил човек. Егоист си, но си мил.
Тя свали суитшърта, легна напряко на леглото, подложи възглавница под задника си и разтвори бедра. Брюно доста дълго близа венериното й хълмче, след това с бързи леки докосвания на езика възбуди клитора. Кристиан изпусна дълбока въздишка.
— Пъхни пръст — прошепна тя.
Брюно се подчини и се обърна, за да може, когато я ближе, да гали и гърдите й. Усети как зърната й се втвърдяват и вдигна глава.
— Продължавай, моля те… — простена тя.
Той се намести по-удобно и погали с палец клитора й. Малките устни започваха да се подуват. В прилив на радост той жадно ги заблиза. Кристиян изпъшка. За миг в паметта му се мярна мършавата сбръчкана вулва на майка му, но видението изчезна и той продължи да гали клитора все по-бързо, без да отделя език от устните. Коремът на жената се зачерви, тя задиша все по-шумно. Брюно усещаше върху езика си влагата с приятно солен вкус. За миг спря, пъхна единия си пръст в ануса, а другия във вагината, като продължи с бързи леки движения да прокарва език по клитора. Тя свърши мирно, с продължителни спазми. Брюно остана неподвижен, долепил лице до влажната вулва, сетне протегна ръце нагоре и усети пръстите на Кристиан да хващат неговите.