Как бяха стигнали до подобно положение? Преди няколко месеца Виктор беше навършил тринайсет години. Няколко години преди това той все още рисуваше картинки и ги показваше на баща си. Обикновено прекопираше героите от „Марвел Комикс“: Фаталис, Фантастик, Фараонът на бъдещето, за които измисляше необичайни ситуации. Понякога ги караше да играят на карти, друг път ги пращаше на неделна разходка в Лувъра. Когато беше на десет години, за рождения ден на Брюно Виктор написа с грамадни разноцветни букви върху лист кадастрон: „ТАТЕ, ОБИЧАМ ТЕ“. Сега всичко това бе останало в миналото. И Брюно съзнаваше, че занапред щеше да става все по-зле: взаимното им безразличие постепенно щеше да се превърне в омраза. Само след две години щяха да започнат първите опити на сина му да излиза с момичета на неговата възраст, същите онези петнайсетгодишни момичета, които самият Брюно щеше да желае. Приближаваше моментът на съперничество между двамата — естественото състояние на мъжете. Бяха като два звяра, които се борят в клетката, наречена време.
На връщане към къщи Брюно купи от една арабска бакалница две бутилки анасонов ликьор; след това, преди да се напие до смърт, се обади на брат си с молба да се видят на другия ден. Когато пристигна у Мишел, видя, че след периода на гладуване той с вълчи апетит ръфа парчета италиански салам и ги прокарва с големи чаши вино.
— Налей си, налей си… — промърмори той между два залъка.
Брюно имаше чувството, че брат му почти не го слуша. Беше като разговор с психиатър или по-скоро със стена. Въпреки това реши да сподели тревогите си.
— В продължение на няколко години синът ми ме чувстваше близък, нуждаеше се от обичта ми, а аз постоянно бях потиснат, недоволен от живота и го отблъсквах с надеждата нещата да потръгнат. Тогава нямах представа, че времето лети толкова бързо. Между седем– и дванайсетгодишна възраст детето е чудесно същество, мило, разумно и открито. Животът му е изпълнен с хармония и радост. Самото то прелива от любов и е доволно от любовта, с която го даряват другите. После всичко се разваля. Невъзвратимо се разваля.
Мишел дояде последните две парчета салам и отново напълни чашата си с вино. Ръцете му силно трепереха. Брюно продължи:
— Човек трудно може да си представи по-глупаво и агресивно, по-непоносимо и злобно същество от момче в началото на пубертета особено ако е заобиколено от деца на неговата възраст. През пубертета детето се превръща в чудовище и едновременно в глупак, конформизмът му е просто невероятен; то сякаш е продукт на някаква внезапна, вредна (и неочаквана, като се има предвид какво е било преди това) кристализация на всичко най-лошо у човека. При това положение как бихме могли да се съмняваме, че сексуалността е съвършено зло? И как хората успяват да живеят под един покрив с дете в пубертета? Според мен те все пак съумяват да го правят само защото техният собствен живот е абсолютно празен; и макар моят живот също да е празен, аз не можах да го постигна. Във всеки случай всички лъжат, при това докарват лъжата си до гротеска. Развеждат се, но си остават добри приятели. Вземат сина си два пъти месечно за събота и неделя; ами че това е гадост. Пълна, съвършена гадост. В действителност мъжете изобщо не се интересуват от своите деца, изобщо не изпитват любов към тях, а и въобще мъжете са неспособни да изпитват любов, това чувство им е напълно чуждо. Мъжът познава единствено желанието, сексуалното желание в чист животински вид и съперничеството между самците; едва след това, много по-късно, в рамките на брачния живот може евентуално да изпита признателност към съпругата си за това, че му е родила деца, че се грижи за домакинството, че е добра готвачка и любовница; тогава просто му е приятно да спи в едно легло с нея. Твърде възможно е това да не е чувството, на което разчита жената, възможно е да е налице недоразумение, но все пак подобно чувство може да бъде много силно, и макар от време на време да изпитва възбуда (впрочем отслабваща), когато кръшка, мъжът не може да живее без жена си и ако за нещастие я изгуби, не може да я прежали, пропива се и много бързо, нерядко в разстояние само на няколко месеца, на свой ред умира. Що се отнася до децата, навремето те са наследявали състоянието, обществените правила и семейните традиции. Това естествено се е отнасяло за знатните фамилии, но също така за търговците, селяните, занаятчиите, всъщност за всички социални слоеве. Днес от всичко това няма и помен: аз живея от заплата, под наем и нямам какво да завещая на сина си. Не мога да го науча на занаят и дори нямам представа какво ще работи един ден; така или иначе, правилата, които аз следвам, за него няма да имат никаква стойност, той ще обитава съвсем друг свят. Да приемеш идеологията на непрекъснатата промяна, означава да приемеш, че човешкият живот се свежда до рамките на индивидуалното битие, че миналите и бъдните поколения нямат никакво значение за него. Именно така живеем ние и за един мъж в наши дни няма никакъв смисъл да създава деца. При жените е различно, защото те продължават да изпитват нуждата от същество, което да обичат, което не се отнася и никога не се е отнасяло за мъжете. Заблуда би било да се твърди, че мъжете изпитват потребност да глезят деца, да играят с тях, да ги ласкаят. Открай време се твърди обратното, но то, така или иначе, не е вярно. След развода, след разкъсването на семейния кръг връзките с децата губят всякакъв смисъл. Детето е захлопващ се капан, враг, когото си длъжен да издържаш и който един ден ще те надживее.