Изключителната коректност на мъжката част от тази общност е още по-поразителна в случаите, когато някоя двойка се залута във вътрешността на сушата, отвъд очертанията на дюните. Всъщност този участък по принцип е владение на шумните, в мнозинството си мъжки, компании. Там първоначалният сигнал също се дава от двойка, която започва да разменя интимни ласки — най-често орален секс. Много скоро партньорите се оказват заобиколени от десетина или двайсетина самотни мъже. Седнали, прави или клекнали, те наблюдават сцената и онанират. Понякога всичко свършва дотук, двойката се завръща към първоначалната статична прегръдка, а зрителите постепенно се разотиват. Друг път жената дава знак с ръка, че има желание да мастурбира, лиже или да прави класически секс с някой от другите мъже. В такива случаи мъжете без каквото и да било притеснение разменят местата си. Ако тя пожелае да спре, за това е достатъчен един жест. През цялото време участниците не разменят нито дума; чува се ясно свистенето на вятъра сред дюните, който люлее туфите трева. Понякога вятърът утихва и тогава настава пълна тишина, нарушавана единствено от сладострастните стенания.
Намерението ми изобщо не е да представям нудистката станция в Кап д’Агд в идилична светлина на работническите комуни на Фурие. Както навсякъде другаде, така и в Кап д’Агд жената с младо и хармонично тяло и привлекателният и потентен мъж са обект на непрекъснати съблазнителни предложения. Както навсякъде другаде, така и в Кап д’Агд един затлъстял, остарял или грозноват индивид е обречен на мастурбация, с тази разлика, че подобни действия, които по принцип биват осъждани на публични места, тук се приемат благосклонно. Освен всичко друго твърде удивителен е фактът, че толкова разнообразни сексуални действия, далеч по-възбуждащи от показваното в кой да е порнографски филм, не предизвикват каквито и да било прояви на насилие или дори на най-малката липса на любезност. Въвеждайки отново понятието «сексуална социалдемократичност», що се отнася до мен, аз съм склонен да виждам в него необичайното приложение на същите онези качества на дисциплина и на уважение към сключения между две страни договор, които позволиха на германците в разстояние на едно поколение да минат през две изключително кървави световни войни и след това да превърнат една страна в развалини в могъща икономика, способна на мащабен износ. В този смисъл любопитно би било да се види какво биха казали за социологическата практика в Кап д’Агд представителите на страни, където са на почит същите културни ценности (Япония, Корея). Подобно поведение, основано на уважение и лоялност, осигуряващо на всеки, който се придържа към правилата на договора, многобройни моменти на мирно наслаждение, несъмнено се оказва изключително убедително, след като успява да се възприеме безпрепятствено извън какъвто и да било правилник от малцинствените елементи в станцията (средни французи от Лангедок, членуващи в Националния фронт, араби с минало на дребни престъпници, италианци от Римини)“.
На това място Брюно прекъсна писането на своята статия; беше в края на първата седмица от неговия престой. Онова, което остана неизказано, беше далеч по-нежно, деликатно и несигурно. Стана им навик след плажа да пият заедно аперитив към седем часа. Той поръчваше кампари, а Кристиан най-често бяло мартини. Съзерцаваше как слънцето играе по мазилката — бяла отвътре и леко розова на повърхността. Приятно му беше да гледа как Кристиан снове из апартамента, как отива да донесе лед или маслини. Изпитваше странно, много странно усещане: дишаше по-леко, можеше в продължение на няколко минути да не мисли за нищо, вече не го беше толкова страх. Един следобед, на осмия ден от пристигането им, той каза на Кристиан: „Струва ми се, че съм щастлив“. Тя замръзна за момент, стиснала в ръка чашата с лед, и изпусна продължителна въздишка.