— Беше лъчезарна жена… — подчерта той с морков в ръката. — Мислим, че е готова да приеме смъртта, защото е постигнала достатъчно високо равнище на духовна реализация.
Какво точно искаше да каже с това? Безполезно беше да се влиза в подробности. Очевидно старият глупак не влагаше в тези думи никакъв смисъл, просто издаваше шум с устата си. Изгубил търпение, Мишел му обърна гръб и се върна при Брюно.
— Тези малоумни хипита… — измърмори той, докато сядаше, — всички те си въобразяват, че религията е индивидуално състояние, основано върху съзерцанието, духовното дирене и пр. Не са способни да проумеят, че, напротив, тя е чисто социална категория, основана върху строго установени обреди, правила и церемонии. Според Огюст Конт ролята на религията се свежда единствено до това, да доведе човечеството до състояние на съвършено единение.
— Ти си Огюст Конт! — изръмжа сърдито Брюно. — От мига, в който престане да вярва във вечния живот, за човека религията престава да съществува. А ако едно общество не може да съществува без религия, както ти, изглежда, смяташ, това означава, че и обществото става невъзможно. Напомняш ми социолозите, които си въобразяват, че култът към младостта е преходно явление, зародило се през петдесетте години, достигнало своя апогей през осемдесетте и тъй нататък. В действителност човек открай време е изпитвал ужас от смъртта, никога не е могъл да приеме без трепет перспективата на своя собствен край, нито дори на собствената си старост. Очевидно от всички земни блага младостта е най-ценното, а днес ние вярваме единствено в земните блага. „Ако Христос не е възкръснал, чистосърдечно си признава свети Павел, празна е нашата вяра“. Христос не е възкръснал, той е изгубил битката със смъртта. Аз дори написах сценарий за райски филм върху темата за новия Йерусалим. Действието се развива на остров, населен изцяло от голи жени и малки кученца. В резултат от биологична катастрофа всички мъже са измрели, както и почти всички животински видове. Времето е спряло, климатът е постоянен и мек, дърветата дават плодове през цялата година. Жените са вечно свежи и в разцвета на възрастта, кученцата — вечно палави и весели. Жените се къпят и се галят помежду си, а кученцата играят и лудуват сред тях. Самите кученца са с всякакви разцветки и от всякакви породи: има пудели, фокстериери, брюкселски грифони, ши цу, кавалер кинг Чарлз, йоркширски териери, къдрави болонки, уести и хериър бигъл. Единственото голямо куче е един кротък и мъдър лабрадор, който играе ролята на съветник сред останалите. Единствената следа от мъжко присъствие е видеокасета с подбор от телевизионни изявления на Едуар Баладюр. Тази касета упражнява успокоително въздействие върху някои жени и върху повечето кучета. Има също така видеокасета с филми от поредицата „Животът на животните“, представена от Клод Дарже. Никой не я гледа, но целта й е да напомня за варварството през отминалите епохи.
— Значи ти позволяват да пишеш… — меко каза Мишел. Изобщо не беше изненадан. Повечето психиатри гледат с добро око на писанията на своите пациенти. Не че им отдават кой знае какво терапевтично значение, но според тях подобно занимание е за предпочитане пред това, те да си кълцат китките с бръснач.
— На острова все пак от време на време има малки драми — продължи развълнувано Брюно. — Така например веднъж едно от кученцата влиза прекалено навътре в морето. За щастие стопанката му забелязва, че е изпаднало в трудно положение, скача в една лодка и успява да го извади в последния момент. Горкото кученце е глътнало много вода, изгубило е съзнание и сякаш всеки момент ще умре; неговата стопанка обаче съумява да го съживи с помощта на изкуствено дишане, така че всичко приключва благополучно и малкото кученце отново е весело.
Той млъкна внезапно. Беше изпаднал в приповдигнато настроение, почти в екстаз. Мишел погледна часовника си, после се озърна наоколо. Майка му вече не издаваше никакъв звук. Наближаваше обяд; в къщата цареше необикновен покой. Той се надигна и мина в съседната стая. Сивокосия хипи беше изчезнал, зарязвайки морковите. Той си отвори една бира и отиде до прозореца. Пред него на километри се издигаха обрасли с борови гори склонове. В далечината, между заснежените върхове се синееше езеро. Въздухът през този прекрасен пролетен ден беше топъл, изпълнен с ухания.
Трудно би могъл да определи колко време продължи това особено състояние, когато, откъснато от тялото, неговото съзнание се рееше волно между върховете. Но ето че към действителността го върна звук, който отначало той определи като вой. Необходими му бяха няколко секунди, за да сложи в ред възприятията си, сетне бързо се отправи към другата стая. Все така седнал до леглото, Брюно пееше с цяло гърло: