Слабият, сгърбен силует на Орин Страйът се очертаваше рязко отпред на фона на нахлуващата тъмнина. Рен видя Еленро да се плъзга за миг покрай Трис, навеждайки се напред, за да каже нещо на Бухала. Групата пресичаше едно място, обрасло с бурени до кръста, а изчезващата светлина проблясваше слабо по повърхността на тресавището вляво от тях.
Внезапно изригна гейзер от вода и нещо огромно се показа на повърхността, за да улови нищо неподозиращата плячка. То затвори с щракане челюстите си и отново изчезна. Всички подскочиха и случката за миг отплесна вниманието им.
Рен видя Бухала да се обръща назад, предупреждавайки ги с ръце. Тя видя още нещо, полускрито в мрака отпред. Долови някакво светкавично движение. Секунда по-късно Рен чу един познат съскащ звук.
Гарт, разбира се, не можеше да го чуе, но въпреки това нещо го предупреди за опасността и той се хвърли върху Рен и Еоуен и ги събори на земята. Зад тях Дал също инстинктивно се хвърли на земята. Отпред Бухалът обгърна Еленро Елеседил, избутвайки я назад към Трис и Гавилан. Чу се звук от раздиране и промушване и една градушка от игли премина през тревата и листата. Рен чу изненадано сумтене. Всички бяха легнали на земята, дълбоко в тревата и дишаха тежко във внезапната тишина. Един стреломет!
Името я одраска като груба кора от дърво върху гола кожа, когато Рен го, изкрещя наум. Тя си спомни как той едва не я уби по пътя към Арборлон. Ръката на Гарт се разхлаби около кръста й и тя бързо му направи няколко знака, когато неговото сурово брадато лице се надигна до нейното. Рен чу отпред риданията на баба си.
Забравяйки всичко друго, тя запълзя като обезумяла напред през високата трева, а другите побързаха да я последват. Рен мина покрай Гавилан, който още се опитваше да разбере какво става и едновременно с Трис се добра до кралицата.
Еленро се бе привела над Бухала, поддържайки го с едната ръка, докато бършеше потното му лице. Кокалестата, напомняща плашило фигура на Бухала изглеждаше странно: като че ли всичките пръти бяха извадени и бяха останали само обвиващите ги дрехи. Очите му бяха отворени и втренчени, а устата отчаяно се опитваха да преглътнат.
Дузини отровни стрели от стреломета стърчаха от тялото му. Той беше поел цялата тежест на атаката.
— Орин — шепнеше кралицата, а очите му се извъртаха до крайност, за да я открият. — Всичко е наред. Ние всички сме тук.
Вдигна взор, срещна очите на Рен и те се втренчиха една в друга, безпомощни и невярващи.
— Бухале — заговори тихо Рен, протягайки ръка, за да докосне лицето му.
Орин Страйът дишаше учестено.
— Аз не мога…да усетя нищо — изпъшка той. После дишането му изобщо спря и той умря.
Тази нощ Рен изобщо не спа. Не знаеше дали някой от останалите е спал, а и нямаше начин да узнае, защото странеше от тях. Тя седеше сама с Фавн, свит в скута й, в подножието на един кедър с груби клони и ствол, обрасъл с мъх и пълзящи растения, и се взираше в тресавището. Намираха се на по-малко от сто ярда от мястото на нападението, свити ниско долу в мъглата и нощта, заобиколени от звуците на същества, които не можеха да видят и твърде опустошени от случилото се, за да се тревожат как ще продължат пътешествието си, преди да е настъпило утрото. Пред очите й още бе лицето на умиращия Бухал.
Рен знаеше, че това бе чиста случайност, просто лош късмет. Нямаше начин да го предвидят и предотвратят. Досега беше се сблъсквала само с един друг стреломет, само още един на целия Мороуиндъл, който беше пропътувала. Какви бяха гаранциите, че тук не дебнеше още един? Какво им гарантираше, че Орин Страйът ще остане единствената му жертва? Съзнанието за опасността я измъчваше.
Щеше ли това да им се размине, ако Стреса беше там да си отваря очите на четири заради тях?
Нямаше твърда почва, в която да погребат Бухала. Нямаше нищо, освен мочурлив терен, където живеещите в Мрака на Рая зверове щяха да го изровят и оглозгат, така че те намериха едно парче терен с подвижен пясък и го потопиха така, че никога да не може да бъде докоснат.
После хапнаха криво-ляво, говорейки тихо за незначителни неща, защото още не бяха в състояние да размишляват върху това, какво означава загубата на Бухала. Те ядоха, пиха повечко бира и се разпиляха в тъмнината. Елфите Ловци застанаха на пост — Трис до полунощ, Дал до зазоряване, след което настана тишина.
Всичко бе чиста случайност, повтаряше си унило Рен.