— За теб е, Рен. И винаги е била. Алейн беше моя дъщеря и щеше да стане кралица след мен, но обстоятелствата ни принудиха да се разделим и ми я отнеха. Ти ще действуваш вместо нея. Никога не забравяй коя си, дете. Ти си от династията Елеседил. Като такава си родена и отгледана, независимо дали го приемаш или не. Когато умра, ти ще бъдеш Кралица на елфите.
Рен беше ужасена. Не, не е истина, продължаваше непрекъснато да си повтаря тя. Аз не съм това, което мислиш! Аз съм едно момиче Скитник и нищо повече! Това не е редно!
Обаче Еленро отново привлече вниманието й с думите:
— Нужно ти е време, Рен. Всичко ще стане както трябва. Засега задачата ти е само да се погрижиш за запазването на Жезъла и неговия Лоден. Достатъчно е да се махнеш от този остров преди той да потъне. Останалото само ще се уреди.
Не, бабо — извика бързо Рен. — Аз ще пазя Жезъла вместо теб, докато ти се оправиш. Само дотогава и нито миг по-дълго. Ти няма да умреш. Бабо, ти не може да умреш!
Кралицата пое дълбоко въздух.
— Моля те, позволи ми сега да си почина — каза тя. — Еоуен, помогни ми да легна.
Пророчицата изпълни желанието й. Зелените й очи гледаха уплашено лицето на кралицата. За известно време всички останаха неподвижни, взирайки се мълчаливо в Еленро. После Трис и Дал се отдалечиха, за да разположат багажа и да застанат на пост, говорейки си шепнешком, докато вървяха. Гавилан се отдалечи, мърморейки под носа си. Гарт също се скри от поглед. Рен остана да се взира в жезъла Рухк, стискайки го в ръце.
— Не мисля, че бих… — започна тя, но не можа да завърши. Рен вдигна очи, за да срещне погледа на Еоуен, ала червенокосата пророчица се отвърна настрана. Останала насаме с баба си, тя се пресегна, за да докосне ръката й, чувствайки да преминава през нея огъня от треската. Баба й спеше безчувствена. Нима бе възможно да умре? Как би могло да се случи такова нещо? Това беше изключено! Рен почувствува сълзите й да напират отново, мислейки си колко време й беше необходимо да намери своята баба, последния член на семейството, през колко много препятствия беше преминала и колко малко време беше й дадено. Не умирай, молеше се безмълвно тя. Моля те.
Рен усети драсване по краката и погледна надолу, за да открие Фавн, игрив и взрян в нея с ококорени очи. Пусна ръката на Еленро само колкото да вземе малкото създание, да разроши козината му и да го остави да се сгуши в рамото й. Жезълът Рухк лежеше уравновесен върху скута й като някаква начертана линия в сивата светлина между Рен и болната кралица.
— Не е за мен — каза тихо Рен на баба си. — Не трябваше да бъде аз.
После стана, крепейки едновременно дървесния пискун и Жезъла и отиде да намери Гарт. Огромният Скитник почиваше на десетина крачки от нея до скалната стена. Когато Рен дойде при него, той се надигна. Суровият поглед, който тя му отправи, го накара да премигне.
— Кажи ми сега истината — прошепна тя, правейки знаци. — Какво има между теб и моята баба?
Неговият поглед беше равнодушен. Нищо.
— Но Гарт, тя те гледаше така, сякаш искаше да каже нещо, а се страхуваше!
Нейната дъщеря те повери на грижите ми още като дете. Тя искаше да бъде сигурна, че не съм забравил. Ето какво смяташе да ми каже. Но видя, че не е необходимо.
Рен го изгледа изпитателно. Може би, помисли мрачно тя. Но все пак криеха нещо…
Не се доверявай на никого, беше я предупредила Усойницата.
Но тя не можеше да направи това. Не можеше да бъде подозрителна.
Рен се отказа да спори и се отдалечи, все още замаяна от вихрушката събития и от начина, по който тя беше хвърлена сред тях, без да има някакъв контрол върху случващото се. Погледна отново баба си, разкъсвана от болка за близката загуба и разгневена от отговорността, която изискваха да поеме. Рен Омсфорд — Кралица на елфите? Това беше смешно. Не я интересуваше нито каква е, нито откъде произхожда родът й. Определящо в живота й бе каква се чувствува, а тя се чувствуваше като Скитник. Рен не можеше просто да отхвърли всичко, да забрави годините, през които беше израсла, да приеме случилото се през тези последни няколко седмици като заповед, която е длъжна да изпълни. Как можа баба й да каже, че тя е била отгледана като една Елеседил? На какво отгоре елфите ще я приемат за своя кралица? Макар да имаше по рождение право на тази титла, тя всъщност не бе една от тях. Почти, без да мисли какво прави, тя отиде до мястото, където седеше Гавилан, облегнат на един обрасъл с мъх пън, и се настани до него.