— Чуйте какво мисля. Ние загубихме една трета от нашия състав, а едва сме слезли от склоновете на Килешан. Времето минава. Ако не се движим бързо, никой от нас няма да напусне острова. Гарт и аз знаем горе-долу как се оцелява в пустиня, но тук, на Мороуиндъл, сме безпомощни като вас. Само един от нас има възможност да намери пътя. Рен се обърна, за да погледне Стреса.
Комбинираната котка премигна.
— Ти ни преведе благополучно към сърцето на острова — каза тихо девойката. — Можеш ли да ни изведеш отново до брега?
Стреса загледа с любопитство в Рен.
— Хруллл, Рен Елф, носителка на жезъла Рухк, ще поема този риск заради теб, въпреки че нямам особена причина да помагам на елфите. Но ти ми обеща да ме прехвърлиш в един по-голям свят. И аз разчитам на твоето обещание. Да, аз ще ви водя.
— Знаеш ли пътя, комбкотко или просто си играеш с нас? — попита уморено Гавилан.
Рен му хвърли един пронизителен поглед, а Стреса просто каза:
— Стттсст. Ами ела и ще разбереш — а после се обърна към Рен. — Това не е местност, през която съм минавала често. Тук Черният корниз е непроходим. Хссстт. Налага се да… ррууллл… да вървим известно време на юг, за да намерим проход, през който да се покатерим. Елате.
Те събраха каквото беше останало от багажа, нарамиха го решително и потеглиха. Вървяха през сутрешния здрач в горещината и мъглата, следвайки линията на скалите, опасващи Рая на Мрака. По пладне те спряха да починат и хапнат — една групичка от умълчали се мъже и жени със сурови лица, чиито плахи, неспокойни очи непрекъснато оглеждаха мочурището. Днес земята мълчеше. Вулканът си бе дал малка почивка. Но от вътрешността на тресавището се чуваха звуците на излезли на лов създания, викове и вой, плясък на вода и сумтене от вкопчили се в борба тела. Звуците ги следваха, докато те продължаваха упорито да вървят, като едно зловещо предупреждение, че примката около тях се стеснява.
До средата на следобеда намериха прохода, който Стреса бе предпочела. Това беше една стръмна, лъкатушеща пътека, която изчезваше в скалите като змийски език в змийска уста. Те започнаха бързо да се изкачват, тласкани от силното желание да се отдалечат от преследващите ги звуци и изпълнени с надежда, че ще стигнат върха преди да се е мръкнало.
Но не успяха. Мракът ги застигна някъде по средата на изкачването и Стреса ги настани бързо върху един тесен отстъп, полупокрит от надвиснала скала. Оттук можеха да имат добра видимост към Мрака на Рая, ако не беше мъглата, която покриваше всичко с една като че ли безкрайна покривка от сивота. Вечеряха набързо и унило, после поставиха един часови, а останалите се приготвиха за нощувка. Комбинацията от мрак и мъгла беше толкова пълна, че на повече от няколко крачки не се виждаше нищо. Това създаваше неприятното впечатление, че целият остров е някак си изчезнал под тях, оставяйки ги да висят във въздуха. От мъглата се надигаха звуци, гърлени и заплашителни, една безплътна и безпосочна какофония. Мълчаливо се вслушваха в нея, чувствайки, че ги следи и затяга обръча си около тях.
Рен се опита да мисли за други неща, увивайки се плътно в одеалото си. Беше й студено въпреки лъхащата от тресавището топлина. Мислите й обаче бяха разпокъсани и разпилени от едно нарастващо чувство за загубата на всичко истинско. Тя бе лишена от увереността в своята самоличност. Вместо това й дадоха само смътната представа за това, което би могла да бъде, но то бе извън неин контрол. Животът й беше изтръгнат от познатото русло и бе пренесен върху някаква пуста равнина, за да бъде издухан оттам като листо от вятър. Духът на Аланон и баба й я бяха дарили с доверието си, а тя не знаеше достатъчно за нито един от двамата, за да разбере как да го оправдае. Рен си спомни защо най-напред бе приела предизвикателството на Коглин да отиде при Рога на пъкъла. Там тя бе повярвала, че ще може да научи нещо за себе си, да открие истината. Колко странна изглеждаше тази вяра сега. Истината за това, коя е и какво се очаква от нея да направи се измени така бързо, както денят преминава в нощ. Истината беше едно неуловимо парче тъкан, което не можеше да бъде удържано и не допускаше да бъде разкрито. То се изплъзваше при всяко нейно приближаване, парцаливо и износено, една блещукаща цветна светлина. Освен това Рен беше твърдо решила да следва нишките, оставени в техните дири, тънките снопчета светлина, които един ден щяха да ги изведат до гоблена, от който са били разнищени.
Намери елфите и ги върни в света на Хората. Тя щеше да се опита. Спаси моите хора и им дай нов шанс за живот. И това ще се опита да направи.