И опитвайки се може би ще намери някакъв начин да оцелее.
Рен подряма известно време, облегната на скалната стена, с крака, присвити до гърдите и ръце, обвити около полирания прът на жезъла Рухк. Фавн беше заспал при нозете й в гънките на одеалото. Стреса представляваше някаква безлична топка, свита в сянката на една скална ниша. Рен усещаше раздвижването при смяната на часовите. Дори искаше да ги помоли да я включат в графика, но се отказа. Две нощи Рен беше спала малко и имаше нужда да възстанови силите си. Имаше достатъчно време, за да застане на пост някоя друга нощ. Тя опря буза на колената си и потъна в сън.
По-късно, Рен не можеше да определи точно кога, тя беше вдигната от грубо стържене на обувка върху скала. Някой се приближаваше. Рен вдигна леко глава, взирайки се навън изпод прикритието на одеалото. Нощта беше черна и наситена с облаци дим, а лека мъгла пълзеше надолу по планинските склонове и се разполагаше върху отстъпа като ловуваща змия. Една ниско приведена фигура изплува от тъмнината. Движенията й бяха бързи и крадливи.
Ръката на Рен бавно се пресегна за дръжката на ножа.
— Рен — прошепна тихо сянката. Беше Еоуен.
Рен направи знак с глава, че я е познала и я загледа как пропълзя напред и се настани до нея. Еоуен беше обвита в своята пелерина с качулка. Червеникавата й коса бе разбъркана и разрошена, лицето зачервено, а очите широко отворени и опулени като че ли току-що беше станала свидетелка на нещо ужасяващо. Устните й се присвиха, когато започна да говори и после заплака. Рен се пресегна и я притегли близо до себе си, изненадана от уязвимостта й, от внезапното отслабване на силата й след смъртта на кралицата.
Еоуен се вдърви, докосна леко очите си и пое дълбоко нощния въздух, опитвайки се да се съвземе.
— Изглежда не мога да се овладея — прошепна тя. — Всеки път, когато помисля за нея и всеки път, когато си я спомня, изпитвам болка.
— Тя те обичаше твърде много каза й Рен, опитвайки се малко да я поуспокои, като си спомни колко обичаше баба й и нея.
Пророчицата кимна, за миг сведе очи и после отново ги вдигна.
— Дойдох да ти кажа истината за елфите, Рен.
Девойката остана напълно неподвижна и безмълвно зачака какво ще чуе. Почувствува как в нея зейна бездънна студена яма.
Еоуен погледна към мъгливата нощ, към нищото, което ги заобикаляше, и въздъхна.
— Някога, много отдавна, видях себе си и Еленро в едно видение. Тя беше жива и жизнена и цялата грееше на един блед фон, който напомняше зимен здрач. Аз бях нейна сянка, прикрепена към нея, свързана с нея. Каквото правеше тя, правех го и аз — движех се едновременно с нея, говорех, когато говореше тя, чувствах нейното щастие и нейната болка. Но после тя започна да избледнява, да изчезва, цветът й взе да се губи, а очертанията й станаха неясни. Тя изчезна, но аз останах, като някоя самотна сянка, търсеща тяло, към което да се прикача. После се появи ти. Тогава не те познавах, но знаех коя си — дъщеря на Алейн, внучка на Еленро. Ти гледаше към мен, а аз се приближавах. Докато идвах към теб, въздухът около мен потъмня и започна да всява страх. Пред очите ми падна мъгла и можех да виждам само червено, една ярка аленочервена омара. Бях измръзнала до кости и в мен не беше останал никакъв живот. — Тя поклати бавно глава. — Тук видението свърши, но аз схванах неговото значение. Кралицата идеше да умре, а след нея щях да умра и аз. Ти щеше да бъдеш там, като очевидец на смъртта — а може би и да участваш в нея.
— Еоуен — прошепна ужасена Рен името на пророчицата.
Ясновидката я погледна отново и очите й се замъглиха.
— Аз не съм уплашена, Рен. Виденията на една пророчица са едновременно и дарба, и проклятие, но винаги — закон на нейния живот. Аз съм научена нито да се страхувам, нито да отричам това, което ми се показва, а само да го приемам. Вече приех, че моето време на този свят почти е изтекло, но няма да умра без да ти кажа истината, която ти така отчаяно искаш да научиш. — Тя притисна пелерината към рамената си. — Знаеш, че кралицата не можа да стори това. Просто нямаше сили да отвори дума за него. А искаше да ти я каже. Може би след време щеше да го стори. Но нейният живот бе съсипан от ужаса, че магията на елфите беше сторила толкова злини и бе причинила такива вреди. Аз бях лоялна към Еленро, докато беше жива, но нейната смърт ме освободи от това задължение — поне от него. Ти трябва да знаеш, Рен. Трябва да знаеш и суверенно да преценяваш, защото ти наистина си дъщеря на своята майка и си предназначена да бъдеш Кралица на елфите. Елеседилската кръв те е белязала ясно и ако се съмняваш, че такова нещо е възможно, бъди сигурна, че то е възможно. Виждала съм го в моите видения. Ти си надеждата на всички елфи, сега и в бъдеще. Ти дойде, за да ги спасиш, ако им е съдено да бъдат спасени. Като виждам, че ти приемаш доверието на жезъла Рухк и Лодена и като знам, че Елфовите камъни ще те защищават, аз намирам, че остава само едно: да ти кажа онова, което досега криеха от теб — тайната на възраждането на елфовата магия и отравянето на Мороуиндъл.