— Но защо не са могли да ликвидират тези същества със същата магия, което ги е създала? — попита Рен.
— О, Рен, беше вече твърде късно за това. Еоуен се люлееше, сякаш успокояваше дете. — Магията беше изчезнала! — Погледът й беше хладен и пуст. — Всяка магия има някакъв източник. Елфовата магия не е по-различна. По-голямата част от нея идва от земята, от едно преплитане с живота, който живее там. Островът беше източник на магията, използвана за създаването на демоните и техните предшественици — създадоха ги от неговата земя, въздух и вода, от съставните части на неговия живот. Но магията е скъпоценна и си има граници. Времето запълва използваното, но бавно. Това, което елфите не осъзнаха, беше, че след като се измениха, демоните сами започнаха да се нуждаят от магия. Създадени от нея, те откриха, че тя им трябва, за да оцелеят. Започнаха систематично да я изсмукват от земята и от създанията, които живеят на нея, унищожавайки всичко, което консумираха Те поглъщаха магията по-бързо, отколкото тя се възстановява. Островът започна да се променя, да се гърчи, да боледува и да умира. Сякаш не можеше повече да се защитава от съществата, които го опустошаваха — както от демоните, така и от елфите. Когато елфите установиха истината, вече не бе останала достатъчно магия, за да промени нещо. Демоните бяха станали твърде многобройни, за да бъдат унищожени. Предоставиха им всичко, намиращо се извън града. Мороуиндъл оцеля, макар и едва, но беше преобразен, изменен така, че представляваше или пустиня, или месоядна джунгла, а всичко, което живееше в нея, убиваше толкова бързо и сигурно, колкото и демоните. Природата вече не беше в равновесие. Килешан беше се събудил и вреше в своя казан. И накрая островната магия започна напълно да пресъхва и това принуди демоните да обсадят Арборлон. Ароматът на магията от Преградата беше завладяващ. Той ги привличаше както магнита привлича желязото и те твърдо решиха да се нахранят с нея.