— Значи сега ще дойдат да я вземат от нас, така ли? — попита пребледняла Рен. — Ние носим магията на преградата, цялата магия на Арборлон и на елфите, складирана в Лодена и те ще я търсят.
— Да, Рен. Непременно ще я потърсят. — Гласът на Еоуен премина в съскане. — — Но не това е най-лошото от всичко, което трябва да ти кажа. Има още по-лошо. Слушай ме. Достатъчно лошо е, че елфите са създали чудовищата, които ще ги унищожат, че те са преобразили Мороуиндъл и той вече не може да бъде спасен, че те може би са се унищожили като народ. Еленро едва понасяше мисълта за това, за участието, което тя взимаше в открадването на островната магия или за собствената си неспособност да поправи злото. Но най-много я отвращаваше онова, което бе накарало елфите да се преселят на Мороуиндъл. Да, те наистина избягаха от Федерацията, Шадуините и всичко, което те въплъщаваха, за да се изолират от лудостта, да започнат отначало в един нов свят. Но Рен, всъщност именно елфите съсипаха стария!
Рен я гледаше втренчено, не можеща да повярва.
— Елфите ли? Как е възможно? Какво говориш, Еоуен?
Червенокосата пророчица пусна ръката й и сплете решително пръсти, сякаш само така можеше да намери сили да продължи.
— След като демоните претендираха за целия Мороуиндъл, след като стана ясно, че островът е загубен и народът на елфите е попаднал в плен на собствената си лудост, кралицата откри и повика при себе си тези, които продължаваха да си играят със силата, глупавите мъже и жени, които явно не можеха да си извадят поука от своите грешки и продължаваха да мислят, че магията може да бъде укротена. Сред тях бяха и създателите на демоните. Тя заповяда да ги хвърлят от стените на града. Наказа ги не заради онова, което бяха сторили, а заради пагубните им намерения. Те се опитваха да използват магията така, както е била използвана преди години в дните след смъртта на Аланон и изчезването на друидите от Четирите земи. — Еоуен си пое дълбоко въздух. — Не всички елфи, които действаха по старите методи, дойдоха с нас на Мороуиндъл. Не всички елфи напуснаха Четирите земи. Една шепа магьосници останаха там, отхвърлени и от сънародниците си, и от владетелите Елеседил. — Гласът й се сниши така, че едва се чуваше. — Тези елфи, Рен, създадоха чудовища от друг вид.
Настъпи дълга, ужасна пауза, в която пророчицата и момичето Скитник се взираха една в друга в мрака. Студенината в стомаха на Рен започна да пропълзява към крайниците й.
— Хадес! — прошепна ужасена тя, разбирайки сега каква истина е скривана през цялото това време от всички, призовани при Рога на пъкъла от духа на Аланон. — Искаш да кажеш, че елфите са създали Шадуините!
— Не, Рен. — Промълви със задавен глас Еоуен. — Елфите не са създали Шадуините. Шадуините са елфи.
Дъхът на Рен се спря в гърлото й като някаква буца, която се опитваше да я задуши. Тя си спомни Шадуина при Летящото крило, който ги преследва така дълго и накрая щеше да я убие, ако не бяха Елфовите камъни. Опита се да си го представи като вид елф и не успя.
— Елфите, Рен. — Дрезгавият глас на Еоуен привлече отново вниманието й. — Моят народ. Народът на Еленро. Твоят собствен. Само няколко от нас, нали разбираш, но все пак елфи. Предполагам, че днес са се изменили, но в началото са били само елфи. Мисля, че са се опитали да станат нещо no-висше, по-мощно. Но всичко тръгнало в погрешна посока и те станали това…, което са. Дори тогава отказали да се променят, да потърсят помощ. Еленро знаеше това. Някога всички елфи са го знаели. Ето защо те напуснаха, своята родна земя изоставиха я и избягаха. Елфите били ужасени от това, което направили техните събратя. Ужасявали се от пагубното използуване на магията. Защото това бе, в най-добрия случай, една извратена и изменчива магия и създаденото с нейна помощ бе твърде различно от замисъла. — Тя горчиво се усмихна. — Виждаш ли сега защо кралицата не можеше да ти разкрие истината? Разбираш ли какво бреме носеше? Тя беше от династията Елеседил, а нейните предци бяха допуснали трагедията! Самата тя бе помогнала за неправилното използуване на магията, макар че то бе единствения шанс да спаси своя народ. Не можеше да ти го признае. Самата аз едва намерих сили да го сторя! Дори се питам дали не направих грешка…