— Ти си глупак, ако мислиш, че Пар ще дойде тук — каза Кол, след като си пое дълбоко въздух. — И си още по-голям глупак, ако мислиш, че ще можеш да ме използваш, за да го заловиш.
— Ти продължаваш да не ми вярваш, нали? — попита Ример Дал, поклащайки глава. — Аз искам да те предпазя, а не да те използвам. Искам да спася твоя брат, докато не е станало късно. Той е Шадуин, Кол. Той е като мен и неговата магия е дарба, която може или да го спаси, или да го унищожи.
Дарба. Пар използваше така често тази дума, помисли мрачно Кол.
— Пусни ме тогава да отида при него. Освободи ме.
Грамадният мъж се усмихна, тоест ъгълчетата на устата му се извиха.
— Възнамерявам да го сторя. Но едва след като се срещна още веднъж с твоя брат. Мисля, че Огледалното покривало ще ми позволи да го сторя. Това е една Шадуинска магия, Равнинецо — една много мощна магия. Необходимо ми беше доста време, докато я изтъка. Който и да носи пелерината, той ще изглежда за онези, които срещне, като близък и доверен човек. Тя маскира истинската му същност. Тя скрива неговата самоличност. Ще нося тази пелерина, когато тръгна да търся твоя брат. — Той направи пауза. — Ти би могъл да ми помогнеш. Можеш да ми кажеш къде да го намеря, къде мислиш, че може да бъде. Аз зная, че той е в Тирс. Но не зная къде. Ще ми помогнеш ли?
Кол не вярваше на ушите си. Как можеше Ример Дал да го пита такова нещо? Но грамадният мъж изглеждаше така уверен в себе си като че ли беше действително прав и знаеше истината далеч по-добре от Кол.
— Нямам представа къде е Пар — отвърна Кол, поклащайки глава. — Той може да е навсякъде.
В продължение на един дълъг миг Ример Дал не отговори, а просто стоеше, гледайки Равнинеца, мерейки го внимателно, вперил в него проницателните си очи като че ли лъжата можеше да бъде прочетена по лицето му.
— Ще те попитам отново друг път — каза накрая той. Тежките му ботуши заскърцаха по каменната пътека. — Продължи тренировката си. Сам ще го намеря, така или иначе. Когато го открия, ще те освободя.
Той се обърна и се отдалечи. Кол се взираше след него, гледаше вече не мъжа, а пелерината, която той носеше и си мислеше: Ако можех да пипна тази пелерина само за пет секунди…
Кол все още мислеше за нея, когато се събуди на следващия ден. Една пелерина, която можеше да скрие самоличността на носещия я от околните, представяйки го като някой, на когото те се доверяваха — с нея действително можеше да се измъкне от Южното око. Ример Дал може би си представяше Огледалното покривало като някаква уловка, която би му позволила да залови Пар, но Кол можеше да използува магията далеч по-добре. Ако той успееше да намери някакъв начин да придобие пелерината за достатъчно дълго време, за да я облече… Така се развълнува от тази перспектива, че не успя да завърши мисълта си. Как бих могъл да го уредя — питаше се Кол, а умът му работеше трескаво, докато се обличаше и мереше дължината на своята килия в очакване на закуската.
Тогава за момент му мина през ума, че Ример Дал прояви изключителна непредпазливост, като му показа магията, докато Шадуините криеха изключително старателно своите магьосничества. Но нали Главлият преследвач много държеше той да му помогне в откриването на Пар? А пелерината беше безполезна, докато не го намерят, нали? Вероятно Дол беше се надявал, че иде убеди Кол просто като му каже, че притежава такава магия.
Първото подозрение беше внезапно изместено от второ. Ами ако пелерината беше някакъв номер? Откъде да знае дали Огледалното покривало може да върши това, което му се приписва? Какво доказателство имаше? Кол се стресна, когато металният поднос храна се плъзна през процепа в долния край на вратата. Той се взря за момент безпомощно в него, измъчван от въпроси. Но защо ще го лъже Главният преследвач? Какво очакваше да спечели с това?
Въпросите го затрупаха и накрая той се обърка. Кол ги отпъди и си изяде закуската. След това слезе на двора за упражнения, за да тренира с Улфкингро. Кол изпитваше нужда да говори отново с Ример Дал, да научи още за пелерината и да открие истината за нейната магия. Но не биваше да проявява явен интерес. Главният преследвач не трябваше да заподозре неговия истински мотив. Това означаваше, че се налага да почака Ример Дал да дойде при него.
Но Главният преследвач не се появи нито този ден, нито следващия. Едва три дни по-късно, на свечеряване, той се материализира от сенките, когато Кол се влачеше уморено към своята килия, и се доближи до него.
— Размисли ли върху предложението да ми помогнеш да намеря твоя брат? — попита небрежно той, криейки лице под качулката на черната си пелерина.