За момент Рен остана да виси между битието и небитието, между живота и смъртта. Тя чувствуваше, че може да избира между две възможности, много различни, но еднакво примамливи. Едната беше да се освободи от успокоението, от смъртоносните връзки, които я държаха, да се надигне с погнуса и ярост и да се бори за живота си, защото нейният инстинкт й казваше, че това трябва да направи. Другата беше да постъпи така, както й шепнеше гласът на вятъра и просто да върви, защото това беше единственият начин да се отърве завинаги от магията. Времето спря. Рен претегляше възможностите като че ли ги наблюдаваше отстрани, една преценка, която изглежда доведе на фокус цялото й съществуване — минало, настояще и бъдеще. Тя можеше да види как нейните спасители се промъкват все по-близо, жестовете им бяха ясно различими. Рен почувствува, че дракулите се придвижиха мъничко по-близо. Като че ли нито едната, нито другата възможност имаше значение. Всяка от тях беше някаква отдалечена, бавно движеща се реалност, която можеше да се смени с едно мигане на окото.
В този момент бивните докоснаха гърлото й — чу се шепот, издаващ глад и нужда. Дракули. Шадуини. Елфи. Една еволюция на чудовищата — а само тя знаеше за нея.
Ако аз не избягам от Мороуиндъл и не се върна на Четирите земи, кой друг изобщо ще узнае?
— Лейди Рен! — повика я тихо Трис с умоляващ, отчаян и гневен глас.
Рен отстъпи назад от бездната и си пое дълбоко въздух. Тя почувствува, че силата се връща в тялото й, че излиза от летаргията. Но все още действаше твърде бавно. Рен леко се прегъна, почти незабележимо, за да разбере дали може да се движи, проверявайки границите на своята свобода. Те бяха твърде тесни. Ръцете я държаха така здраво, че тя бе като прикована към земята.
Значи имаше една възможност. Една надежда. Нейното съзнание се съсредоточи, решително и настойчиво, достигайки до своите дълбини. Пръстите й се разтвориха. Сега.
Синият огън експлодира в нощта, мина по повърхността на нейното тяло, за да я обхване цялата в пламъци. Бивните се отдръпнаха рязко назад, ръцете я пуснаха, дракулите яростно закрещяха и тя беше свободна. Рен стоеше във вътрешността на един огнен цилиндър, а горещината от магията се движеше бързо върху нея, обгръщайки я отвсякъде, докато тя чакаше да започне болката и да разбере какво представлява изгарянето до пепел. По-добре това, отколкото да стана една от тях. Мисълта премина като светкавица през съзнанието й. Почти изчезналата й жажда за живот се разпали и се превърна в непоколебима увереност. Само нека стане бързо!
Огънят гореше като стълб върху нея, издигайки се на фона на чернотата и прорязвайки завесата от мъгла. Дракулите се хвърляха в пламъците, опитвайки се отчаяно да я достигнат, като обезумели нощни пеперуди. Те умираха във внезапни светлинни избухвания, изпепелявани бързо като мисълта. Рен ги наблюдаваше как идват към нея, как посягат, как пламъците ги обхващат и те изчезват. Очите й се отвориха широко, търсейки Елфовите камъни. Тя ги откри в отворената си шепа, побелели от магията и ярки като малки слънца. Въпреки това тя не изгоря. Огънят беснееше около нея, поглъщаше нейните нападатели, а нея не я докосваше. О, да!
Сега започна ободряването, чувството за сила, което магията винаги й даваше. Тя се чувствуваше непобедима, неуязвима. Огънят не можеше да й навреди, нямаше да го стори и тя трябваше да знае това. Рен разпери ръце, отпращайки огъня от себе си с един замах във водовъртежа от дракули, който кръжеше около нея. Той ги поглъщаше и унищожаваше, а те крещяха отчаяно. За теб, Еоуен! Тя наблюдаваше тяхното унищожение и не чувствуваше нищо друго освен радостта, която й доставяше използуването на магията, свеждаща дракулите до създания без никакво значение и така незначителни за нея, както прахта. Рен прегърна магическата сила и се остави да я носи отвъд здравия разум, отвъд мисълта. Използвай я, каза си Рен. Нищо друго няма значение. За момент тя загуби самоконтрол. Забравени бяха Трис и Гарт, необходимостта да избяга от Мороуиндъл и да се върне на Четирите земи, истините, които беше научила и смяташе да разкаже, нейната самоличност и грижата за поверения й живот на елфите, всичко. Забравена беше всяка цел, вълнуваше я само владеенето на Елфовите камъни.