Но въпросите, както винаги, не го отвеждаха до никакви отговори, а само пораждаха нови въпроси и Пар бързо ги прогонваше от ума си. В момента единствената им задача беше да оцелеят, да избягат от черните създания и най-вече да изчезнат от града. Защото тяхното бягство беше като лутане на плъхове в лабиринт, уловени в клопка зад стените, от които не можеха да се освободят. Всички усилия да се махнат от града и да се върнат в околностите му биваха осуетявани. Градските порти се наблюдаваха внимателно, всички изходи бяха охранявани, а без Кърта Дамсон не успяваше да намери тунелите под града — единствения друг начин за бягство. И така, не им оставаше нищо, освен да продължат да бягат и се крият, да тичат от едно скривалище до следващото и да чакат сгоден случай или начин да се освободят.
Свиха по една странична улица, изпъстрена със светлинни ивици, падащи през затворените кепенци на високите прозорци, чувайки смеховете и дрънкането на чаши от бирарията вътре. Отпадъци застилаха улицата, влажни и вонящи. Тирс носеше своя най-евтин парфюм в спалните си помещения, а в районите, където окупаторите бяха изтикали бедните и бездомните, миризмата му ставаше смрадлива и безсрамна. Някога горд и величествен, сега той беше сега изконсумиран и захвърлен, третиран като роб от Федерацията, опустошен от една война, която бе завършила преди да започне. Дамсон спря, изследвайки внимателно една осветена, безлюдна пресечка, вслуша се за момент дали няма неприсъщи за мястото звуци и после бързо преведе Пар отсреща. Минаха по друга пряка, тиха и плесенясала като неотварян дълго време килер, после минаха през една ниша и излязоха на някаква алея, извеждаща на друга улица. Пар се замисли отново за Меча на Шанара, питайки се как би могъл да открие дали е истински и как да го изпита, за да разбере това.
— Тук — прошепна Дамсон, дръпвайки го рязко през пробития отвор на една стара дъсчена стена.
Озоваха се в помещение, подобно на плевня, наситено с мрак. Мертеците горе едва се виждаха в слабата светлина от другите сгради, проникваща през пролуките на напуканите сухи дъски на стените. Вътре имаше машини, приличащи на свили се ниско долу животни, готвещи се за скок и редици от сандъци, зинали празни и черни. Дамсон го водеше през помещението. Ботушите им скърцаха върху камъка и сламата в дълбоката тишина. Близо до задната стена тя спря, посегна надолу, хвана желязна халка, закрепена за пода и повдигна един капак. На фона на мъждукаща светлина, се очертаха стълби, водещи надолу в мрака.
— Първо ти — нареди Дамсон, махайки с ръка. — Само влез, после спри.
Той се подчини, вслушвайки се в шума от нейните стъпки, когато тя го последва и после в шума от капака, който се затвори след тях. Известно време стояха и се ослушваха, после тя мина внимателно отпред и заопипва тихо в тъмнината. Блесна искра, появи се пламък и смолата на една факла се запали и разгоря. Слаба и смътна светлина изпълни помещението, в което стояха, разкривайки някакво ниско мазе, пълно със стари, стегнати в железни обръчи бъчви и разпадащи се щайги. Дамсон му направи знак да я следва и те тръгнаха напред през отпадъците. Мазето се проточи на известно разстояние и после свърши при един коридор. Дамсон се наведе ниско в тъмнината, мушна факлата пред себе си и влезе. Коридорът ги преведе през серия пресичащи го други коридори до една стая, която някога е била спално помещение. До едната стена бе разположен стар креват, а до насрещната имаше маса и столове. Втори коридор извеждаше от другата страна навън, обратно в чернотата. Там, докъдето стигаше светлината от факлата, Пар можеше да различи само началото на едно много старо стълбище.
— Тук ще бъдем в безопасност тази нощ, а може би и за по-дълго — съобщи тя, обръщайки се така, че светлината да разкрие лицето й, блясъка на нейните зелени очи и нежността на усмивката. — Не е много, нали?
— Ако е безопасно, нищо повече не можем да искаме — отговори той, отвръщайки на усмивката й. — Накъде водят стълбите?
— Към улицата. Но вратата е заключена отвън. Ще трябва да я разбием, ако се наложи да бягаме през нея, вместо да използуваме входа към мазето. Все пак това е някаква гаранция, че няма да попаднем в клопка. Никой няма и да погледне към тази стара, ръждясала явно непипвана брава.
Пар кимна, взе факлата от ръката й, огледа се наоколо за момент, после я занесе до една повредена скоба за лампа и я затъкна там.
— Тук сме като у дома си — заяви той, сваляйки от себе си Меча на Шанара и облягайки го на леглото. Погледът му се спря за малко върху украшението, гравирано в неговата дръжка: вдигната ръка с горяща факла. После се обърна. — Има ли нещо за ядене в долапа?