Дамсон се засмя.
— Едва ли. — Тя отиде до него, постави ръце на кръста му, притисна го за момент, после го целуна по бузата. — Пар Омсфорд — изрече тя тихо името му.
Пар я притисна до себе си, погали косата й и почувствува топлината й да прониква в него.
— Зная — прошепна той. — Всичко ще бъде наред.
Пар кимна, без да говори, твърдо решен, че ще бъде така, че трябва да бъде така.
— Имам в раницата си малко прясно сирене и хляб — каза тя, отдръпвайки се. — И малко бира. Достатъчно е за бегълци като нас.
Те ядоха мълчаливо, вслушвайки се в приглушеното цъкане на изстиващите железни гвоздеи, забити в стените на сградата, свиващи се с напредването на нощта. Веднъж или два пъти се чуха гласове, така отдалечени, че думите бяха неразличими. Те идваха от улицата през заключената врата и надолу по старите стълби. След като свършиха, те грижливо прибраха останалото, угасиха факлата, увиха се в своите одеала, легнаха близо един до друг на тесния креват и бързо заспаха.
На зазоряването през пукнатините и процепите се промъкна лъч светлина, хладен и смътен, а градските звуци станаха по-силни и различими, когато хората тръгнаха по своите си работи. Пар се събуди освежен за пръв път от цяла седмица и съжали, че няма вода да се измие, но бе щастлив, че можа поне за малко да се разтовари от умората. Дамсон стоеше до него — мила, със светнали очи, раздърпана и в същото време спретната, а Пар си помисли, че най-лошото може най-после да е останало зад тях.
— Първата ни работа е да намерим изход от града — заяви Дамсон по време на закуската, седнала срещу него на малката масичка. Челото й беше сбърчено от твърдо решение. — Не можем да продължаваме така.
— Щеше ми се да научим нещо за Кърта.
Дамсон кимна, отмествайки погледа си.
— Вчера го търсих. — Тя поклати глава. — Кърта е съобразителен. Нали толкова дълго е оцелял.
Да, но сега го преследват Шадуините, искаше да възрази Пар, но после премълча. Бездруго Дамсон щеше да си помисли същото.
— Какво ще правя днес?
Дамсон го погледна.
— Същото, както винаги — отвърна тя. — Няма да мърдаш. Те още не знаят за мен. Търсят само теб.
— Да, да, надявай се.
— Надявам се — каза с въздишка тя. — В края на краищата трябва да намеря някакъв начин да минем отвъд стените, да излезем от Тирс и да се доберем до място, където ще можем да научим какво се случило с Падишар и останалите.
Пар скръсти ръце на гърдите си и се облегна назад.
— Чувствувам се безполезен — каза той.
— Понякога е по-полезно да се изчака, Пар.
— Не искам да излизаш сама.
— И аз не искам да те оставям тук сам — каза с усмивка тя. — Но засега нямаме друга възможност. Трябва да бъдем разумни.
Дамсон навлече своята пелерина, дрехата си на фокусник, защото тя продължаваше редовно да прави фокуси за децата на пазара, давайки си вид, че нищо не се е променило. Блед сноп светлина пронизваше мрака на коридорите, които ги бяха довели до тук. Тя му махна с ръка за довиждане, излезе на светло и изчезна.
Пар прекара времето до обед неспокойно, разхождайки се нагоре — надолу в тясното си убежище. Той се изкачи веднъж до горния край на стълбището, което водеше към улицата, опита бравата, затваряща тежката дървена врата и откри, че е добре заключена. Върна се назад през тунелите, които се разклоняваха от мазето на мелницата и откри, че всеки завършваше в някое складово помещение или килер, всичките отдавна опустели и изоставени. Когато стана пладне, той обядва с остатъците от вечерята, все още скрита в раницата на Дамсон, после се изтегна на леглото, за да подремне и заспа дълбоко. Когато най-сетне се събуди, светлината беше отслабнала и денят преминаваше бързо в здрач. Той полежа известно време, мигайки сънено и после установи, че Дамсон не беше се върнала. Нямаше я почти десет часа. Пар бързо стана, разтревожен от мисълта, че тя би трябвало отдавна да се е върнала. Възможно бе да е идвала и да е излязла пак, но едва ли. Тя щеше да го събуди. Той сам щеше да се събуди. Пар се намръщи и започна неспокойно да се върти насам-натам, за да раздвижи схванатите мускули, чудейки се какво да прави.
Въпреки тревогата си усети глад, реши да хапне нещо и изяде останалото сирене и хляба. В затворения със запушалка мях имаше малко бира, но тя имаше дъх на застояло и беше топла. Къде беше Дамсон?