После тя го видя високо в клоните на дърветата, в единия край на дефилето, висящ в една от своите собствени паяжини, неподвижен в мъглата. Той беше се свил на огромна топка, пъхнал крака под себе си себе си и странно напомняше на някакъв мръсен облак. Беше покрит с косми като шипове и се сливаше с мъглата. Изглежда спеше.
Рен потисна обземащия я страх, събуден от гледката. Тя бързо погледна другите. Те всички гледаха Уистерона, който внезапно се размърда — изпъна изненадващо мършавото му тяло и протегна няколко крайника. За миг се показаха нокти и едно отвратително лице на насекомо със странна всмукваща паст. После той отново се сви и замръзна.
Елфовите камъни в ръката на Рен започнаха да парят. Тя хвърли един последен отчаян поглед на Гавилан, после отиде при другите и всички заедно се дръпнаха от дърветата. Те мълчаливо се върнаха обратно по стъпките си през равнината, докато не стигнаха до прикритието на акациите, където коленичиха в плътен кръг. Рен потърси очите им.
— Как можем да стигнем до Жезъла? — попита тихо тя. Образът на Гавилан се бе запечатал в съзнанието й и тя едва ли би могла да мисли без да го вижда.
Един от нас ще трябва да слезе долу в дефилето, каза със знаци Гарт.
— Но Уистеронът ще чуе. Тези кости ще захрущят като настъпени черупки от яйца. — Рен остави Фавн на земята до себе си. Тъмните му очи се взираха настойчиво нагоре в нейните.
— Можем ли да спуснем някой долу? — попита Трие.
— Пхххффт! Не без да вдигнем шум — отсече Стреса. — Уистеронът нее… ссстттт… заспал. Той само се преструва и ще разбере!
— Тогава можем да почакаме, докато заспи — предложи Трие, — Или да почакаме, докато отиде на лов или да провери мрежите си.
— Не зная дали ще имаме достатъчно време за това… — започна Рен.
— Хсстт! Въпросът не е дали има време или не! — прекъсна я разгорещено Стреса. — Ако Уистеронът тръгне на лов или да проверява мрежите си, той ще долови нашата миризма! Ще разбере, че сме тук!
— Успокой се — утеши Рен бодливото същество, наблюдавайки го да отстъпва крачка назад с намръщено лице.
— Трябва да има някакъв начин — прошепна Трис. — Ще са ни достатъчни само минута или две, за да слезем долу и да се върнем. Може би трябва просто да му отклоним за кратко вниманието.
— Може би — съгласи се Рен, опитвайки се безуспешно да измисли някакъв изход.
Фавн цвъртеше нещо тихо на Стреса, която отговаряше раздразнено.
— Да, Пискуне, Жезъла! Ти какво си мислиш? Пхффтт. А сега замълчи, за да мога да помисля!
Използвай Елфовите камъни, каза рязко със знаци Гарт.
— За отвличане на вниманието ли? — попита Рен, поемайки си дълбоко въздух. Те бяха стигнали до там, до където тя знаеше през цялото време, че ще трябва да стигнат. — Добре, но не искам да се разделяме, защото изобщо няма да можем да се намерим отново.
Не за да му отвлечеш вниманието, като оръжие, поклати глава Гарт. Тя го погледна втренчено. Убий го преди той да ни е изгубил. С един изненадващ удар.
Трис прочете колебанието в очите й.
— Какво предлага Гарт? — попита той.
Един изненадващ удар. Гарт, разбира се, беше прав. Нямаше да си възвърнат жезъла Рухк без борба. Беше смешно да се разчита на друго. Защо да не използуват предимството на изненадващото нападение? Да ударят Уистерона, преди да ги е нападнал той. Да го убият или поне обезвредят, преди да е получил възможността да ги нарани.
Рен пое дълбоко въздух. Ако трябваше, тя, разбира се, можеше да направи това. Вече бе взела решение. Ала не беше уверена, че магията ще е достатъчна, за да бъде надвито нещо така огромно и хищно като Уистерона. А магията зависеше пряко от нея. Ако не й достигнеше сила, ако Уистеронът се окажеше твърде силен, тя щеше да обрече всичките на гибел.
От друга страна, какъв друг избор имаше? Те не разполагаха с по-сигурен начин да се доберат до жезъла Рухк.
Рен посегна надолу, за да погали Фавн, но не можа да го намери.
— Фавн? — повика го тя, откъсвайки очи от Гарт, докато съзнанието й продължаваше да бъде прекалено заето с непосредствено възникналия проблем. Орповете се стрелнаха настрани, когато тя се измести. Отпечатъците от ботушите й се напълниха с вода.
През прикритието на дърветата, сред които бяха коленичили, на отсрещната страна на покритата с кал равнина Рен видя дървесния пискун да навлиза в дефилето. Фавн!