Рен неочаквано се сепна. Скритите до гърдите й Елфови камъни бяха започнали да парят.
О, помисли отчаяно тя, не искам да използвам отново магията, но дори когато мислеше това знаеше, че трябва да я използва.
Те достигнаха горичката от коа, движейки се бързо навътре в нея по един коридор, образуван от стволове и сенки. Рен погледна нагоре, проверявайки за примки. Не се виждаха никакви. Тя видя как Стреса препусна към една група храсти и се бутна вътре в тях. Рен и Гарт я последваха, навеждайки се, за да минат под клоните, като дърпаха своите раници след себе си и ги притискаха плътно до телата си, за да замаскират всякакъв звук.
Приведени в тъмнината и дишайки тежко, те коленичиха на земята и зачакаха. Минутите се нижеха една след друга. Листатите клони на тяхното убежище заглушаваха всеки звук отвън, така че вече не можеха да чуват шумоленето. Беше тясно в тяхното скривалище, а вонята от гниещо дърво се процеждаше нагоре от земята. Рен се чувствуваше като уловена в капан. Би предпочела да са навън, на открито, където тя би могла да бяга и да вижда. Почувствува внезапен подтик да избяга. Но погледна Гарт, видя спокойното изражение на огромния мъж и остана на мястото си. Стреса беше до отвора, притисната ниско до земята с изправена глава и наострени къси котешки уши. Рен се отпусна до съществото и се взря навън. Бодлите на комбинираната котка настръхнаха.
В същия този момент тя видя Уистерона. Той беше все още между клоните на дърветата, така отдалечен от мястото, където се бяха скрили, че приличаше на сянка на фона на мъглата. Дори така не можеше да бъде сбъркан с нищо друго. Съществото пълзеше през клоните като някакъв обемист призрак… Не, поправи се тя. То не пълзеше, а дебнеше. Не като котка, а някак далеч по-уверено, далеч по-решително. При придвижването си крадеше живота от въздуха — една сянка, която поглъщаше звука и движението. Съществото имаше четири крака и опашка и ги използуваше всичките пет, за да се хваща за клоните на дърветата и се изтегля напред. Може би някога е било животно, все още приличаше на такова. Но се движеше като насекомо. Цялото беше изродено и изкривено. Частите на тялото му висяха като гигантски куки, които му позволяваха да се завърта свободно във всяка посока. Беше загладено, мускулесто и по-гротескно дори от вълкообразното същество, което беше ги следило от Гримпен Уърд насам. Уистеронът се спря и се обърна.
Дъхът на Рен спря в гърлото й и тя го задържа там с усилие, от което можеше да й спре сърцето. Уистеронът висеше окачен на фона на сивотата като огромна, всяваща ужас сянка. После съществото внезапно се залюля. То премина пред очите й като предсказание за собствената й смърт, шепнейки безмълвни закани. Все пак не я видя, не забави хода си. Този следобед то щеше да вземе други жертви. После Уистеронът изчезна.
След известно време те излязоха от скривалището, изнервени и умълчани, и продължиха пътя си само защото това бе единственият начин да се измъкнат от Ин Джу. Въпреки това не успяха да го сторят до падането на мрака, така че прекараха тази нощ в блатото. Стреса намери голяма хралупа в ствола на едно сухо банианово дърво и Скитниците неохотно пропълзяха вътре, подканени от комбинираната котка. Те не желаеха много да се свират в затворено пространство, но така беше по-добре, отколкото да спят на открито, където съществата от блатото можеха да допълзят до тях. Във всеки случай в хралупата беше сухо, а нощният студ се усещаше по-малко. Скитниците се увиха в своите тежки пелерини и седнаха с лице към отвора, взирайки се навън в пълния мрак, усещайки миризмата на гнило, на плесен и на влага и наблюдавайки бързото преминаване на неизменните сенки.
— Какво е това, гдето се движи там отвън? — попита Рен накрая Стреса, неспособна да сдържа повече любопитството си.
Те току-що се бяха нахранили. Комбинираната котка изглежда беше в състояние да излапа почти всичко, което носеха — сиренето, хляба и сушеното месо, заедно с не по-малкото червейчета и насекоми, които сама беше събрала. В момента тя седеше точно до едната страна на отвора в баниановото дърво, гризейки един корен. Среса живо вдигна поглед.