— Пхффтт! Слушай! — изсъска остро Стреса. — Идват други! Ссстттфттп. Оттук! Бързо! — После бързо потегли. Рен и Гарт я последваха в мрака. Вече чуваха шума от преследвачите.
ГЛАВА VIII
Гонитбата започна бавно, набирайки скорост при спускането в долината, Рен, Гарт и комбинираната котка бяха отначало сами, търсени, но още неоткрити, а техните преследвачи бяха само пръснати шумове, все още далечни и неопределени. Плъзгаха се напред бързо и внимателно, без паника или уплаха. Пейзажът около тях беше призрачен — ту гол и пуст, там където черна лава бе заровила шумата пещ своя лъскав скален килим, ту пищен, при акациевите дървета и буйната трева, при които се бореха с пустошта, за да възстановят отнетото. Мъглата висеше над всичко като огромно, свободно падащо покривало, което се въртеше и преместваше, създавайки илюзията, че всичко докоснато от него е живо. Над главите им се виждаше част от мъгливото стоманено сиво небе.
Стреса избра един криволичещ обиколен маршрут, като ги поведе първо в една посока, а после в друга. Нейното гъсто, покрито с бодли тяло се клатушкаше и подскачаше така, сякаш всеки момент можеше да се преметне. Тя не отдаваше предпочитание нито на откритото пространство със скали от застинала лава, нито на обраслата с храсталаци гора, маневрирайки безпристрастно между тях. Но не можеше да се разбере дали избира своя път по интуиция или от опит. Рен чуваше нейното тежко дишане — гърлен звук, преминаващ в съскане, когато пресичаше нещо, което не харесваше. Веднъж или два пъти хвърли поглед към тях, сякаш за да се увери, че все още са там, Тя не говореше и те също мълчаха.
Можеше да бъдат открити само по случайност. Те излязоха на откритата скална ивица, където съществото се беше спотаило в очакване. То изникна почти непосредствено пред тях, като че ли изпод земята, съскайки и пищейки. Приличаше на птица с голяма закривена човка и нокти по върховете на крилата. Ноктите му се спуснаха, за да се забият в Стреса, но задницата на комбинираната котка се сви и мигновено разпусна и една вихрушка от остри като бръснач бодли се забиха в нападателя. Съществото изпищя от болка и се строполи назад с разкъсвания по лицето си.
— Сссттт! Бързо! — извика рязко комбинираната Котка и се втурна да бяга.
Те бягаха бързо, а виковете на техния нападател се чуваха все по-слабо зад тях. Но сега други същества се бяха вдигнали на крак и се приближаваха. Звуците идеха отвсякъде — ръмжене, зъбене и пухтене. Гарт извади своя къс меч. Плъзнаха се надолу в едно плитко дефиле и нещо изскочи от храстите. Рен се сви, когато нещото прелетя и видя блясъка от меча на Гарт, който разсече въздуха. Нещото падна настрана и остана неподвижно. Излязоха от дефилето при нова ивица скали от застинала лава и изтичаха към група дървета. Вихрушка от малки четирикраки същества, приличащи на глигани, се отделиха от укритието си и ги атакуваха. Стреса се сви и разтресе и дъжд от бодли полетя към нападателите. Писъци изпълниха въздуха, а предните крака със закривени нокти се забиха в земята. Стреса ги заобиколи с изправени като копия бодли. Едно или две от съществата се опитаха да се изправят, но Гарт ги ритна настрана. После навлязоха между дърветата, като си пробиваха път през влажна трева и увивни растения и усещаха пляскането на мокрите листа върху лицата и ръцете си. Дано имаме само още няколко минути, помисли Рен, когато едно навито на кълбо тяло се спусна от дърветата, обви се около Гарт и го вдигна нагоре. Тя се обърна рязко, с изваден меч и зърна частица от грамадния мъж преди той да изчезне от погледа й, полуносен, полувлачен, борейки се с всичка сила да се освободи.
— Гарт! — извика Рен и мигновено тръгна след него.
Бе направила само дузина крачки, когато Стреса я блъсна отзад, повали я на земята и извика:
— Лягай, момиче! Ссстт! Не ставай!
Рен чу съскащ звук като от дузина змии и после звук от раздиране, когато листакът над нея се раздели на две. Стреса си проби път напред и застана до нея.
— Това беше глупаво! — изфуча грубо тя. — Погледни. Пхффттт! Виждаш ли, че за малко не стана плячка?
Рен погледна и видя един странно оформен храст, който беше бодлив колкото комбинираната котка, а бодлите му сочеха във всички посоки. Докато тя се взираше, невярвайки на очите си, листата се надиплиха около бодлите, за дати скрият и храстът придоби отново безобиден вид.
— Хсссст! Това е Стреломет! — прошепна Стреса. — Отровен! Ако го докоснеш или обезпокоиш по какъвто и да е начин, той ще хвърли своите стрели! Убодат ли те — край!