Рен и нейните спътници продължиха да вървят, докато не стигнаха на по-малко от двеста ярда от стената. Там бяха спрени, когато редици от войници се втурнаха напред пред тях.
Шокирана, Рен сграбчи ръката на Гарт. Магията в мястото, където бе нарушена Преградата, изглежда бе напълно изчерпана, а камъкът на стената беше натрошен до чакъл. В празнината се тълпяха стотици тъмни безлични тела, сражавайки се, за да проникнат през нея, докато елфите се биеха, за да ги задържат отвън. Боят се водеше хаотично. Тела се извиваха и гърчеха в агония, смазвани от напиращите отзад. Викове и крясъци изпълваха въздуха и тази нощ нямаше никакво заглушаваме на звуците в битката между елфите и демоните. Мечове свистяха и нокти деряха, а мъртви и ранени лежаха навсякъде около пробива. Известно време изглеждаше, че демони те имаха успех. Броят им беше толкова голям, че техният авангард проникна вътре в града. Но елфите контраатакуваха яростно и ги отблъснаха отново. Битката бушуваше около пробива като нито една от страните не бе в състояние да спечели някакво предимство.
Тогава прозвуча викът „Фейтън, Фейтън“ и командирът елф с пепеляворусата коса се появи пред една новопристигнала рота войници. С вдигнат меч той ги поведе в атака към стената. Демоните бяха изблъскани обратно през празнината, крещейки и надавайки вой, докато елфите им нанасяха ударите. Фейтън стоеше най-отпред в атаката, по чудо недокоснат, докато негови хора падаха навсякъде около него. Елфите от защитните стени се присъединиха към контраатаката, нанасяйки удари отгоре с дъжд от копия и стрели. Светлината на преградата се засили, затваряйки за миг празнината в повредената стена.
Тогава демоните отново предприеха атака. Бяха огромна маса и се катереха навсякъде. Елфите ги задържаха за момент и после започнаха отново да отстъпват. Фейтън изскочи пред тях с вдигнат меч. Битката се затегна, докато бойците от двете страни се биеха за овладяване на положението. Рен наблюдаваше с ужас клането. Мъртви, умиращи и ранени лежаха навсякъде. Битката беше така интензивна, че никой не можеше да стигне до тях. Тълпи от елфи стари хора, жени и деца и всички, които не бяха войници в армията на елфите, се бяха скупчили около Рен и нейните спътници, а над тях тегнеше необикновена тишина, докато наблюдаваха битката. Дъхът им бе замрял от това, което виждаха.
Ами ако демоните успеят да проникнат?, помисли внезапно Рен. Няма никакъв шанс някой да се спаси. Тези хора няма къде да бягат. Ще ги избият до един. Тя се огледа като обезумяла. Къде е кралицата?
И внезапно тя се появи, обградена от дузина елфи от нейната Лична охрана, а тълпата се раздели пред нея, правейки й път. Рен зърна Трис. Със сурово и мрачно лице той водеше своите Елфови ловци. Кралицата вървеше изправена и висока сред тях, привидно равнодушна към вихрещата се бъркотия около нея. Гладкото й лице беше спокойно, а погледът насочен напред. Тя излезе от тълпата и се отправи към най-близкия мост на рова. В едната си ръка носеше жезъла Рухк, а Лоденът пробляскваше като нажежен до бяло на неговия връх.
Какво ли възнамерява да прави?, запита се Рен и внезапно се уплаши за нея.
Кралицата стигна до средата на моста и остана там, където можеше да бъде виждана от всички. Надигнаха се викове, а войниците на стената започнаха да викат нейното име, окуражавайки се. Елфите, които се биеха с Фейтън при пробива, подновиха своите усилия. Защитата набра сила и се втурна напред. Демоните бяха отново отблъснати. Засили се звукът от дрънченето и стърженето на железни оръжия и с него виковете на умиращите.
После Фейтън внезапно падна. Беше невъзможно да се види какво бе станало. В един момент той беше там в челната редица, а в следващия бе изчезнал. Елфите извикаха и се втурнаха напред, за да го защитят. Демоните отстъпиха неохотно, отхвърлени назад от атаката. Битката се пренесе още веднъж край дупката в стената и после отвъд нея, когато демоните бяха отблъснати от другата страна. Магията, която защитаваше Преградата, отново започна да сключва своя кръг. Нейните линии се преплитаха една в друга.