След това демоните се върнаха за трети път. Елфите, изтощени, се олюляха.
Еленро Елеседил вдигна жезъла Рухк и го насочи. Лоденът внезапно блесна. Бяха отправени предупреждения и елфите се прибраха назад през дупката. От Лодена експлодира светлина и се насочи към Преградата. Магията на Елфовия камък събираше сила. Светлината достигна стената, когато и последният войник елф се дръпна от нея. Чакълът се вдигаше камъче по камъче, скърцайки и стържейки докато се движеше и стената започна да се изгражда отново. Демоните бяха уловени от вихрушката и заровени. Камъните се поставяха сами един върху друг, а мазилката запълваше пролуките. Магията действуваше и водеше, повлияна от силата на Лодена. Рен затаи дъх, невярвайки на очите си. Стената се издигаше, затваряйки черната дупка, която бе пробита през нея, реконструирайки се, докато не стана отново цяла. Магията извърши своята работа за секунди, а демоните още веднъж бяха затворени отвън.
Кралицата стоеше неподвижна в средата на моста, а покрай нея тичаха нови роти войници елфи, за да попълнят състава на бойниците. Тя изчака докато един вестоносец, който бе изпратила, се върна от мястото на касапницата. Вестоносецът коленичи за кратко време и се изправи, за да говори. Рен видя как кралицата кимна, обърна се и се върна по моста. Личната, охрана разчисти още веднъж пътя за нея, но този път тя отиде право към Рен, успявайки някак си да я намери в растящата тълпа. Момичето Скитник се уплаши от това, което прочете по лицето на своята баба.
Еленро Елеседил се носеше тържествено към нея. Дрехите й се издуваха като знамена, сякаш пришити към жезъла Рухк, който тя държеше притиснат до тялото си, а Лоденът продължаваше да примигва със слаба бяла светлина.
Орин Страйът извика кралицата, когато стигна до тях, а очите й мигновено пронизаха Бухала.
— Избързай пред нас ако желаеш. Извикай Бар и Итън от техните стаи, ако са още там. Кажи им — Дъхът сякаш заседна на гърлото й, а ръкава й стисна жезъла Рухк. — Кажи им, че Фейтън е загинал при атаката. Нещастен случай. Убит е от стрела на неговите собствени стрелци. Кажи им, че искам веднага да свикат събрание в залите на Висшия съвет. Сега върви. Бързо.
Бухала се стопи в тълпата и изчезна. Кралицата се обърна към Рен, вдигайки едната ръка, за да прегърне тънките рамена на момичето, а с другата направи с жезъла жест към града. Те тръгнаха с Гарт на една крачка зад тях, заобиколени от Личната охрана.
— Рен — прошепна Кралицата елф, навеждайки се към нея. — За нас това е началото на края. Сега отиваме, за да обсъдим дали ще можем да се спасим. Ще останеш близо до мен, нали? Бъди моите очи, уши и добрата ми дясна ръка. Ето затова е трябвало да дойдеш при мен.
Без да каже нищо повече, тя притисна Рен до себе си и забърза в нощта.
ГЛАВА XII
Залата на Висшия съвет на елфите бе разположена недалеч от двореца сред една древна горичка от бял дъб. Сградата беше сглобена от масивни греди и облицована с камък, а самата зала за съвещания, която представляваше главната част от постройката, беше шестоъгълно помещение, подобно на пещера. Таванът му се крепеше на греди, издигащи се от мястото на съединяване на стените към подобната на звезда централна точка. Тежки дървени врати се отваряха в една стена и водеха към подиум, където бе разположен тронът на Владетелите Елфи, а отстрани имаше стойки, на които бяха прикрепени знаменца с емблемите на управляващите династии. От двете страни покрай стените имаше редове от пейки и една галерия за гости и участници в открити събрания. В средата на помещението имаше едно широко пространство и голяма кръгла маса с двадесет и едно места. Когато Висшият съвет заседаваше, той се разполагаше край нея, а кралят или кралицата седяха заедно с него.
Еленро Елеседил влезе тържествено в залата с мантия, стигаща до пода, понесла пред себе си жезъла Рухк. Следваха я Рен, Гарт, Трис и елфи от Личната охрана. Гавилан Елеседил беше вече седнал на масата за съвещания и стана бързо при появяването на кралицата. Той носеше ризница с метални брънки, а неговият меч с широко острие висеше от облегалката на стола му. Кралицата отиде към него, прегърна го топло и после се отправи към председателското място на масата.