— Рен — каза тя, обръщайки се към нея, — седни до мен.
Рен постъпи както я помоли кралицата. Гарт се дръпна настрана и се настани удобно в галерията. Вратите на залата се затвориха отново и двама телохранители застанаха на пост от двете страни на входа. Трис се отправи към масата, за да седне до Гавилан. Слабото му лице имаше замислено изражение. Гавилан се изправи на стола си, усмихна се неловко на Рен, приглади нервно ръкавите на туниката и отмести погледа си. Еленро скръсти ръце на гърдите и не заговори. Явно чакаше още някой. Рен разглеждаше залата, взирайки се в тъмните ъгли, където светлината от лампата не успяваше да проникне. Полираното дърво блестеше слабо в полумрака зад Гарт, а отраженията, хвърляни от пламъците на лампата, танцуваха по краищата на светлите петна. Знаменцата зад гърба й висяха отпуснати и неподвижни, а емблемите им бяха скрити в тежките гънки. В залата бе тихо и само скърцането на обувки и шумоленето на дрехи нарушаваше тишината.
Тогава Рен видя Еоуен, която седеше далеч назад в галерията срещу Гарт, почти невидима в сенките.
Погледът на Рен се премести за миг върху кралицата, но Еленро не даваше признаци че знае за присъствието на пророчицата. Нейният поглед бе впит във вратите на залата за съвещания. Рен погледна отново за миг Еоуен и после отмести погледа си към сенките. Тя чувстваше напрежението във въздуха. Всеки от седящите в това помещение знаеше, че нещо ще се случи, но то бе известно само на кралицата. Рен си пое дълбоко въздух. Това беше моментът, заради който кралицата бе споменала на Рен, че е дошла в Арборлон. Бъди мои очи, уши и добрата ми дясна ръка.
Защо?
Вратите на залата за съвещания се отвориха и вътре влезе Орин Страйът с още двама мъже. Първият беше стар и едър, с посивяваща коса и брада и бавни, тромави движения, което подсказваше, че не е мъж, който се спира пред трудностите. Вторият бе среден на ръст, гладко обръснат, с живи очи и леки и непринудени движения. Той се усмихна, когато влизаше. Първият се намръщи.
— Барсимон Оридио — представи кралицата първия. — Итън Шарт. Благодаря и на двамата, че дойдохте. Орин Страйът, моля остани.
Тримата мъже седнаха, загледани в кралицата. Сега всички я гледаха и чакаха.
— Корт, Дал — обърна се тя към пазачите на вратата. — Чакайте отвън, моля.
Елфовите ловци се мушнаха през вратите и изчезнаха. Вратите тихо се затвориха.
— Приятели мои — Еленро Елеседил седеше облегната назад в своя стол, а като заговори гласът й се извиси в тишината. — Не можем повече да се преструваме. Не можем повече да се самозаблуждаваме. Борихме се повече от десет години да предотвратим онова, което вече е на прага ни.
— Милейди — започна Барсимон Оридио, но тя с поглед го накара да спре.
— Нощес демоните проникнаха през Преградата. Магията отслабва вече месеци наред — може би, дори от години — а създанията отвън крадат от нейната сила за себе си. Нощес равновесието се наруши достатъчно, за да бъдат в състояние да направят пробив. Нашите ловци се биха храбро, за да го предотвратят, правейки всичко възможно да отблъснат нападението. Те не успяха. Фейтън беше убит. И накрая бях принудена да използувам жезъла Рухк. Ако не бях постъпила така, градът щеше да падне.
— Милейди, това не е така! — — извика Барсимон Оридио, който не можа повече да се сдържи. — Армията щеше да се прегрупира за нова атака. Това щеше да ни помогне да победим. Фейтън пое твърде много рискове, иначе щеше да бъде още жив!
— Той пое тези рискове, за да ни спаси! — отвърна Еленро с каменно лице. — Не говори лошо за него, Командире. Забранявам това! — Едрият мъж се навъси още повече. — Бар — сега кралицата говореше нежно, а топлината в гласа й беше очевидна. Аз бях там. Видях какво се случи. — Тя почака свирепият му поглед да се сведе и после се обърна към цялата маса. — Преградата няма да ни защищава още дълго време. Аз използувах жезъла Рухк, за да я заздравя, но не бих могла да го направя отново. В противен случай рискуваме да загубим цялата му сила, което, приятели мои, не мога да си позволя. Събрах ви тук, за да ви кажа, че съм решила да действувам по друг начин. — Тя се обърна към Рен. — Това е моята внучка Рен, детето на Алейн. Изпратена е при нас от стария свят, както предсказа Еоуен Сирайз. Тя се явява съгласно предсказанието, като доказателство, че елфите могат да бъдат спасени. Чакала съм я да дойде в продължение на много години, без истински да вярвам, че това ще се случи или че тя ще може да направи нещо за нас. Истината е, че аз не исках да идва. Страхувах се, че ще я загубя, както загубих Алейн.