Гавилан поклати глава. Сега той беше хладнокръвен, а красивото му лице спокойно.
— Милейди, зная колко отчайващо е положението. Но ако това рисковано предприятие не успее, целият род на елфите ще изчезне. Завинаги. Ако групата, пренасяща Лодена, бъде избита, силата на Елфовия камък не може да бъде призована и градът с неговите обитатели ще остане затворен в него. Не мисля, че можем да си позволим този риск.
— Така ли мислиш, Гавилан? — попита тихо кралицата.
— По-добре би било да рискуваме да призовем още магия от земята — отвърна той и вдигна ръце сякаш да се предпази от нейния остър протест. — Зная опасностите. Но този път може би ще успеем. Този път магията може да бъде достатъчно силна, за да осигури нашата безопасност в границите на Преградата, да задържи тъмните създания отвън. — За колко време, Гавилан? Година? Две? И нашият народ да живее все още затворен в града?
— По-добре това, отколкото неговото унищожение. Една година може да ни даде времето, от което се нуждаем, за да намерим метод за контролиране на земната магия. Трябва да има някакъв начин, Милейди. Необходимо е само да го открием.
— Казваме си това повече от сто години — поклати тъжно глава кралицата. — Още никой не е намерил отговора. Погледни само докъде се докарахме. На нищо ли не се научихме?
Рен не схващаше напълно какво се говореше, но разбираше достатъчно, за да осъзнае, че елфите се бяха сблъскали с призованата от тях магия. Според Еленро в бъдеше трябваше да прекратят тези си опити. А Гавилан настояваше да продължат с експериментите за овладяване на магията. Без да е чула достатъчно, Рен беше сигурна, че демоните са сърцевината на диспута.
— Бухале — обърна се внезапно кралицата към Орин Страйът. — Какво ще кажеш за моя план?
— Мисля, че е изпълним, Милейди — отвърна Бухала, свивайки рамена. — Прекарал съм години наред отвъд градските стени. Знам, че е възможно сам човек да мине, без да бъде забелязан от демоните, да пътува сред тях. Мисля, че същото би могло да направи малка група. Както споменахте, Рен и Гарт са дошли дотук от брега. Мисля, че биха могли да извършат същото пътешествие и обратно.
— Искаш да кажеш, че ще дадеш Лодена на това момиче и на нейния приятел? — възкликна невярващ на ушите си Барсимон Оридио.
— Те са напълно подходящи, не мислиш ли? — отвърна кротко кралицата. Тя погледна към Рен, която мислеше, че е последната личност, върху която кралицата би спряла избора си. — Но ние, разбира се, ще трябва първо да ги попитаме продължи Еленро, сякаш четеше мислите й. — Във всеки случай мисля, че ще са необходими повече от двама.
— Тогава колко? — поиска да разбере военноначалникът на елфите.
— Да, колко? — повтори като ехо Итън Шарт.
Кралицата се усмихна, а Рен знаеше какво мисли тя. Искаше да обсъдят предложението сега, а не просто да го оспорват. Още не бяха се съгласили с нищо, но поне претегляха предимствата и недостатъците му.
— Девет — каза кралицата. — Числото, носещо щастие на елфите. Ще бъдат достатъчно, за да свършат работата както трябва.
— Кои ще бъдат те? — попита тихо Барсимон Оридио.
— Ти не си между тях, Бар — отвърна кралицата. Ти също не, Итън. Това пътешествие е за млади хора. Искам вие да останете с града и с нашите хора. Всичко това ще бъде ново за тях. Лоденът в края на краищата е само една легенда. Някой трябва да поддържа реда в мое отсъствие, а вие ще го направите най-добре.
— Значи ти ще бъдеш една от участниците в пътешествието, така ли? — попита Итън Шарт. — В това пътешествие за млади хора?
— Не гледай така неодобрително, Първи министре — укори го тихо Еленро. — Разбира се, че трябва да съм една от тях. Отговарям за жезъла Рухк и аз трябва да призова силата на Лодена. Все пак съм Кралица. Моя работа е да се погрижа за благополучното пренасяне на моя народ и моя град обратно в Западната земя. А и планът е мой. Не бих могла да го предлагам и после да оставя някой друг да го изпълнява.
— Милейди, аз не мисля. — започна колебливо Орин Страйът.
— Бухале, моля те не казвай това. — Неодобрителният поглед на Еленро го накара да млъкне. — Сигурна съм, че мога да повторя дума по дума всяко възражение, което се готвиш да направиш, така че не си прави труда. Ако чувствуваш, че това е необходимо, можеш да ми ги разкажеш докато пътуваме, тъй като очаквам също да участвуваш в пътешествието.