— Не бих тръгнал освен при наистина крайни обстоятелства. — Върху набръчканото лице на Бухала бе изписано съмнение.
— Няма по-добър от теб, Орин Страйът, който да е в състояние да оцелее. Ти ще бъдеш нашите очи и уши там, отвън, приятелю мой. Бухала кимна с благодарност, без да каже дума. Еленро се огледа.
— Трис, нуждая се от теб, Корт и Дал като охрана на Лодена и на групата. Това прави петима. Еоуен ще дойде. Може да имаме нужда от нейните видения, ако е съдено да оцелеем, Гавилан. — Тя погледна с надежда своя племенник. — Бих желала да дойдеш също и ти.
Гавилан Елеседил изненада всичките със сияйната си усмивка.
— Моето желание е същото, Милейди — каза той.
— След тази нощ ще можещ отново да ме наричаш „Леля Ел“, Гавилан — добави усмихната Еленро.
Накрая тя се обърна към Рен.
— И ти, дете. Ще дойдеш ли с нас? Ти и твоят приятел Гарт? Нуждаем се от вашата помощ. Направихте пътешествието от брега дотук и оцеляхте. Знаете нещо за онова, което е отвън, а това знание е ценно. А ти си и тази, за която Летящият ездач е обещал да се върне. Не искам ли твърде много от теб?
Рен замълча за момент. Не си и направи труда да погледне към Гарт. Знаеше, че каквото и да реши, той ще се съгласи с него. Знаеше също така, че не е изминала целия този път до Арборлон, за да бъде затворена, че Аланон не я е изпратил тук, за да се крие, и че Елфовите камъни не са й били поверени само за да ги пази. Истината бе доста по-сурова. Беше изпратена, за да бъде нещо повече от вестоносец, за да направи повече от това, просто да научи коя е и откъде е дошла. Досегашното й участие в това начинание — независимо дали й харесваше или не — беше само началото.
— Гарт и аз ще дойдем — отвърна тя.
На Рен й се стори, че баба й сякаш ще се пресегне, за да я прегърне, но кралицата остана облегната назад в стола си и само се усмихна. Но онова, което Рен прочете в очите й, бе по-силно от всяка прегръдка.
— Ама ние наистина ли сме съгласни да се предприема това пътешествие? — попита внезапно Итън Шарт от другия край на масата.
Когато Еленро Елеседил стана, в залата се възцари тишина. Тя стоеше пред тях, гордост и увереност се четеше по фино изваяното й лице, в нейното държане и в блясъка на очите й. Рен помисли колко красива бе баба й в този момент с къдриците на светло-русата й коса, спускащи се до рамената, с одеждите й, падащи до земята и с плавните и меки очертания на нейното лице и тяло на фона на смесицата от светлина и сенки.
— Ние сме съгласни, Итън — отвърна тихо тя. — Аз ви помолих да се срещнете с мен, за да чуете какво съм решила. Казах си, ако не успея да ви убедя, няма да предприема това пътуване. Но мисля, че трябва да вървя напред при всички случаи — не от арогантност и не от глупава увереност в собствената си представа за предначертаното, а само от любов към моя народ и заради страха, че ако той бъде загубен, вината ще бъде моя. Ние имаме някакъв шанс да се спасим. Еоуин предсказа със своето видение, че това може да стане. С идването си пък Рен подсказа, че сега е времето. Всичко, което сме и някога ще бъдем, е поставено на карта, какъвто и избор да направим, но аз по-скоро бих предпочела да рискувам като предприема нещо, отколкото да бездействувам. Елфите ще оцелеят, приятели мои. Сигурна съм. Елфите винаги са оцелявали. — Тя местеше погледа си от лице на лице, усмихвайки се лъчезарно.
— Ще бъдете ли с мен в това начинание?
Тогава те започнаха да стават, един по един. Пръв стана Орин Страйът, после Трис, Гавилан, Итън Шарт и, след кратко колебание и очевидно с лошо предчувствие, Барсимон Оридио. Рен се изправи на крака последна от всички, защото бе така увлечена в това, което виждаше, че бе забравила за момент, че и тя участва в него.
— Не бих могла да помоля за нещо по-добро, приятели — каза кралицата. — Обичам ви всички. — Тя стисна жезъла Рухк пред себе си. — Ние няма да се бавим. Трябва ни само един ден, за да съобщим на нашия народ, да приготвим себе си и да се подготвим за това, което е пред нас. Сега спете. Утрото вече настъпи.
После тя се обърна и излезе от залата. Всички проследиха мълчаливо нейното отдалечаване.
Рен стоеше отвън, непосредствено до вратите на Висшия съвет, взираше се разсеяно в късчетата ясно и пълно със звезди небе и мислеше, че едва си спомня своя живот от времето преди да започне търсенето на елфите, когато към нея се приближи Гавилан. Другите вече бяха се разотишли, всичките, освен Гарт, който се бе облегнал на едно дърво на известно разстояние от нея и гледаше към града. Рен търсеше Еоуен, надявайки се да поговори с нея, но пророчицата бе изчезнала. Сега тя се обърна към приближаващия се към нея Гавилан, решила да поговори с него, вместо с Еоуен, да му зададе въпросите, на които все още силно желаеше да получи отговор. Усмивката незабавно се появи на лицето му.