— Малка Рен — — приветствува я той подигравателно и малко тъжно. — Виждаш ли нашето бъдеще, както го вижда Еоуен Сирайз?
— Не съм сигурна, че искам да го видя точно сега отвърна тя, поклащайки глава.
— Хм, да, може би си права. То не обещава да къде така тихо и приятно като тази нощ, нали? — Той скръсти удобно ръце на гърдите си и я погледна в очите. — Можеш ли да ми кажеш, какво ще видим щом излезем извън тези стени? Знаеш, че никога не съм бил там.
— Демони — отвърна, свивайки устни Рен. — Мъгла, огън, пепел и застинала лава, докато стигнем до стръмните скали, после мочурище и джунгла и след това има най-вече гъста мъгла. Гавилан, ти не трябваше да се съгласяваш да идваш.
— А ти трябваше ли? — попита с усмивка той. Не, Рен, искам да умра, но да знам какво става, а не да се чудя зад защитата на магията на Лодена. Питам се дали изобщо тя ще се задействува. Всъщност никой не знае, дори и кралицата. Може би тя ще я призове и нищо няма да се случи.
— Ти все пак не вярваш това да стане, нали?
— Не. Магията винаги се подчинява на Еленро. Е, почти винаги. — Той отпусна уморено ръце.
— Разкажи ми за магията, Гавилан помоли импулсивно тя. Каква е тази работа с магията, която не действува? Защо никой не иска да говори по този въпрос?
Гавилан пъхна ръце в джобовете на дрехата си, сякаш да се свие навътре в себе си.
— Знаеш ли, Рен, какво ще стане с елфите, ако леля Ел призове магията на Лодена? — попита той. — Никой от тях не е бил роден, когато Арборлон е бил пренесен тук от Западната земя. Никой от тях не е виждал Четирите земи. Само малцина си спомнят какво е било, когато Мороуиндъл е бил чист и свободен от демоните. Градът е всичко, което те познават. Представи си как ще се почувствуват, когато бъдат взети от острова и върнати на Западната земя. Това ще ги ужаси.
— Може би няма — осмели се да възрази тя; Гавилан изглежда не я чу.
— Ние ще загубим всичко, което знаем, когато това се случи — продължи той. — Магията ние подкрепяла през целия ни живот. Прави всичко за нас. Прочиства въздуха, дава ни подслон, запазва нивите ни плодородни, храни горските растения и животни и ни осигурява водата. Всичко. Какво ще стане, ако тези неща бъдат загубени?
Тогава Рен разбра истината. Той бе ужасно уплашен. Нямаше никаква представа за живота отвъд Преградата, за един свят без-демони, където природата осигурява всичко, за което елфите сега разчитат на магията.
— Гавилан, всичко ще бъде наред — каза спокойно тя. — Всичко, на каквото се радваш сега, някога е било и там. Магията само осигурява това, което ще го има отново там, ако бъде възстановено равновесието в природата. Еленро е права. Елфите няма да оцелеят, ако останат на Мороуиндъл. Рано или късно Преградата ще загуби силата си. А може би Четирите земи също не могат да оцелеят без елфите. Може би съдбата на Расите е свързана по някакъв начин, точно както предполага Еленро. Може би Аланон е видял това, щом ме изпраща да ви намеря.
Очите на Гавилан следяха нейните. Страхът бе изчезнал, но погледът му беше напрегнат и неспокоен.
— Разбирам магията, Рен — каза той. — Леля Ел мисли, че тя е твърде опасна, твърде непредсказуема. Но аз я разбирам и ми се струва, че ще мога да намеря някакъв начин да я управлявам.
— Кажи ми защо тя се страхува от нея — настоя Рен. — Кое е това, което я кара да мисли, че е опасна?
Гавилан се поколеба и за момент изглеждаше, че е готви да отговори. Но после поклати глава.
— Не, Рен — каза той. — Не мога да ти кажа. Заклел съм се, че няма да го сторя. Ти си един елф, но, По-добре ще е ако никога не го разбереш, повярвай ми. Магията не е това, което изглежда. Тя е твърде…
Той вдигна ръце, сякаш да прогони този въпрос, обезсърчен и нетърпелив. После неговото настроение рязко се смени и той изведнъж стана весел.
— Питай ме нещо друго и аз ще ти отговоря. Питай ме каквото искаш. Рен скръсти гневно ръце на гърдите си.