— Не искам да те питам нищо друго — каза тя. — Искам да зная това.
Тъмните му очи играеха. Гавилан се забавляваше. Той пристъпи до нея така близо, че те почти се докосваха.
— Ти си дете на Алейн, Рен. Ще ти кажа, щом твърдо си решила да го разбереш. — Тогава говори.
— Няма да се откажеш от намерението си, така ли?
— Гавилан.
— Толкова си завладяна в търсенето на отговора, че дори не виждаш какво има право пред лицето ти.
Тя се колебаеше, смущаваше.
— Погледни ме — каза той.
Те се гледаха втренчено без да говорят, очи в очи, премервайки се с погледи по начин, който превъзхождаше думите. Рен можеше да Почувствува топлината на неговия дъх и да види надигането и спадането на гърдите му.
— Кажи ми — повтори упорито тя.
Рен почувствува ръцете му да я хващат за рамената. Докосването им беше леко, но властно. После лицето му се наведе към нейното и той я целуна.
Не прошепна той, усмихна й се бързо и неуверено, след което изчезна в нощта.
ГЛАВА XIII
До пладне на следващия ден всеки в Арборлон знаеше за решението на Еленро Елеседил да призове силата на Лодена и да върне елфите и техния роден град на Западната земя. Кралицата беше изпратила вест призори, по избрани вестоносци, до всяко кътче на нейното обсадено кралство, Барсимон Оридио до офицерите и войниците на армията. Трис до Елфовите ловци на Личната охрана, Итън Шарт до останалите от Висшия съвет и оттам до чиновниците, които работеха в административните бюра на правителството и Гавилан до пазарния район, за да събере заедно лидери те в бизнеса и земеделските общини. По това време Рен вече се бе събудила, облякла, закусила и излязла в града, където не се говореше за нищо друго.
Тя намери реакцията на елфите за забележителна. Нямаше никаква паника, никакво чувство на отчаяние и никакви заплахи или обвинения срещу кралицата за взетото от нея решение. Имаше несигурност, разбира се, и в голяма степен съмнение. Никой от елфите не е бил роден, когато Арборлон е бил пренесен тук от Западната земя и докато всички не чуха разказа за преселването на Мороуиндъл, малцина обръщаха голямо внимание на идеята за ново преселение. Дори при положение, че градът е обграден от демони и че животът рязко се бе променил от времето на бащата на Еленро. Загрижеността за бъдещето не включваше възможност за използуване на магията на Лодена. Ето защо хората говореха за напускане като че ли идеята беше изцяло нова, неотдавна зародила се перспектива. В по-голямата част от разговорите, които Рен дочуваше, се предполагаше, че щом Еленро Елеседил смята така — то това е най-доброто решение. Израз на доверие на елфите към тяхната кралица беше фактът, че така леко приемаха нейното смело предложение.
— Ще бъде хубаво да излизаме отново от града — казваше не един. Твърде дълго сме живели зад стени.
— Пътувай по пътищата, за да видиш света — съгласяваха се други. — Аз обичам своя дом, но ми липсва това, което лежи извън него.
Имаше не едно споменаване за живот без непрекъснатата заплаха от демони, за свят, в който тъмните създания ще бъдат само спомен и младите ще могат да растат без да се налага да приемат, че оцеляват само благодарение на Преградата и че никога не могат да съществуват отвъд нея. Някои изразяваха загриженост относно действието на магията или дори дали ще може да се задействува, но повечето изглеждаха доволни от уверението на кралицата, че по време на пътешествието животът в града ще продължи както винаги и че магията ще ги защитава и изолира от това, което става отвън, каквото и да е то и че всичко ще бъде като преди, освен че на мястото на Преградата ще има тъмнина, през която никой няма да може да мине, докато не бъде отзована обратно магията на Лодена.
Рен се затича, през пазарния център към Орин Страйът. Бухалът беше станал в зори и събираше провизиите, от които деветчленната група щеше да се нуждае по време на спускането по склоновете на Килешан към брега на океана. Неговата задача се затрудняваше най-вече от твърдото решение на кралицата, че трябва да вземат само каквото ще могат да носят на гърбовете си и че бързината ще им служи най-добре при техните усилия да се изплъзнат от демоните.
Магията, както я разбирам аз, действува по следния начин — обясняваше той, докато се връщаха обратно към двореца. Ще настъпи едновременно едно обгръщане и едно отнасяне, когато тя бъде призована. Веднъж задействана, тя предпазва от нахлуване отвън като черупка. В същото време те пренася на друго място — града и всичко останало и те държи там, докато заклинанието не бъде развалено. Тук има един вид висене във времето. По този начин не усещаш нищо от онова, което става по време на пътуването, не усещаш никакво движение.