Рен разбираше страха на своята баба от магията, можеше да види опасностите, както, ги виждаше тя и можеше да сподели както никой друг чувствата, които събуждаше призоваването на магията на Елфовите камъни, на Лодена. Това бе сила, която можеше да завладява, която можеше да руши и да те погълне и погуби.
— Казваш, че искаш елфите да се върнат отново към начина си на живот отпреди възстановяването на магията — каза тя, мислейки за предишната нощ, когато Еленро беше се обърнала към Висшия съвет. — Но може ли това да стане? Няма ли някои сред елфите да я възстановят отново, откривайки я по някакъв друг начин?
— Никога — Погледът на Еленро стана изведнъж замислен. — Не отново. Никога вече.
Кралицата бе оставила нещо неизказано. Рен незабавно почувствува това. Почувствува също, че Еленро не би го обсъждала с нея.
— Ами магията, която вече си призовала, тази, която защитава града? — попита Рен.
— Тя цялата ще изчезне щом напуснем — цялата, освен нужната за използуването на Лодена и за пренасянето на елфите и Арборлон обратно на Западната земя.
— И Елфовите камъни ли?
— Не се отнася за тях, Рен — отвърна с усмивка кралицата. — Елфовите камъни дълго време са били с нас.
— Бих могла да ги изхвърля щом бъдем в безопасност.
— Да, дете, би могла. Разбира се, ако предпочетеш да го сториш.
Рен почувства, че нещо неказано премина между тях, но не можа да определи неговия смисъл.
— Наистина ли магията на Лодена ще направи това, което мислиш, бабо? Ще изведе ли благополучно елфите от Мороуиндъл?
Кралицата наведе за миг глава, а върху спокойното й лице легна сянката на съмнението и на още нещо.
— О, магията със сигурност е там — каза тя. — Чувствувам я при използуването на жезъла. Казана ми е неговата тайна и аз зная. — Тя рязко вдигна глава. — Но ние сме тези, Рен, които трябва да извършат пренасянето. Ние сме тези, които трябва да се погрижат събраният от магията на Лодена наш народ да бъде възстановен отново за света и да му се даде нов шанс за живот. Само магията не е достатъчна. Тя никога не е достатъчна. Нашият живот и в края на краищата животът на всички, които зависят от нас, са завинаги наша отговорност. Магията е само средство. Разбираш ли?
Рен кимна тържествено.
— Ще направя всичко, каквото мога, за да помогна — каза тихо тя. — Но сега, честно казано бих искала магията да е мъртва и изчезнала, цялата, до последната троха. Всичко, от Шадуините до демоните и от Лодена до Елфовите камъни. Ще се погрижа всичко да бъде унищожено.
Кралицата стана.
— И ако бъде унищожена, Рен, какво ще заеме тогава нейното място? Науките от стария свят ли ще се върнат обратно към живот? Или някоя още по-голяма сила? Ти разбираш, че трябва да има нещо. Винаги трябва да има нещо.
Кралицата се пресегна и изправи Рен пред себе си.
— Сега повикай Гарт и елате с мен да вечеряме. И се усмихни. Каквото и да има да става, важното е, че се намерихме. Много се радвам, че си тук.
Тя прегърна още веднъж Рен, задържайки я до себе си. Рен също я прегърна и каза:
— Аз също се радвам, бабо.
Всичките членове от вътрешния кръг на Висшия съвет взеха участие във вечерята, Итън Шарт, Барсумон Оридио, Орин Страйът, Трис, Гавилан и кралицата заедно с Рен, Гарт и Еоуен Сирайз — всички тези, които присъстваха, когато беше взето решението да бъде призована силата на Лодена и да бъде напуснат Мороуиндъл. Дори Корт и Дал бяха там, стоящи, на пост в коридорите отвън, не пускайки никого, включително и обслужващия персонал, след поднасянето на храната. Усамотили се удобно, събраните обсъждаха приготовленията за настъпващия ден. Всички обсъждаха оживено и откровено за екипировката и провизиите, а най-често се чуваха предложенията за маршрута. След консултация с Бухала Еленро беше решила, че най-доброто време за бягството е точно преди разсъмване, когато демоните са уморени от нощните си скитания и искат да спят. Така щяха да имат на разположение за пътуването светлината на целия ден. През нощта бе най-опасно да бъдат навън, защото демоните винаги ходеха на лов по това време. Ако всичко вървеше гладко, на деветчленната група щеше да бъде необходимо малко повече от една седмица, за да достигнат брега. И да се съмняваше някой, че пътешествието ще премине наистина спокойно, то поне запазваше съмнението за себе си.