— Бухале, изведи ни оттук! — викаше Гавилан като обезумял.
Тогава те отново излязоха на открито, измъквайки се на слабата утринна светлина през една дупка в тунела. Зад тях той се срути напълно, изчезвайки за миг. Тиня изригна през отвора, през който бяха избягали. Трусовете продължиха да отекват във височините на Мороуиндъл, разкъсвайки неговата повърхност и карайки скалите да скърцат и се ронят. Рен се изправи на крака заедно с другите и поспря в една горичка от умираща акация, поглеждайки назад към мястото, където бяха преди малко. Преградата гъмжеше от демони. Черните им тела се виждаха навсякъде, стремяха се да изкатерят омразната бариера. Магията беше си отишла, но трусовете, които бяха я заместили, се оказаха още по-трудно преодолима пречка. Демоните политаха от височините и крещяха, докато падаха, отърсени като листа от дърво през есента при буря. Преградата пукаше и се разцепваше при разтърсването на земята отдолу. От нея падаха камъни и тя заплашваше да се срути цялата. Земята от вътрешната страна на Преградата бълваше огън. Кратерът, от който Арборлон беше изгребан от магията, се превърна във врящ казан. Пара съскаше и изригваше в гейзери. Високо върху склоновете на Килешан земната кора се разкъса и започна да пропуска разтопена скална маса.
— Килешан се събужда — каза тихо Еоуен и думите й накараха всички да се обърнат. — Изчезването на Арборлон е нарушило равновесието на Мороуиндъл. В магията се е появила празнота. Разрушението е стигнало до сърцето на острова. Вулканът повече не е спящ, разбунен е. Огньовете в него ще горят все по-яростно, а газовете и горещината ще се натрупват, докато не могат повече да бъдат удържани.
— Кога ще стане това? — попита Бухала.
— След часове тук, във високите части на склоновете, и след дни по надолу — отвърна Еоуен, поклащайки глава. — Очите й светеха. — Това е началото на края.
За миг настана тишина.
— За демоните — може би, но не и за нас. — Тези думи бяха произнесени от Еленро. Тя се бе изправила отново на крака, възстановена от напрежението при призоваването на магията на Лодена. Освободи се от Трис, който още я подкрепяше, и мина през тях, повличайки ги след себе си, докато не се обърна с лице към спътниците си. Еленро имаше спокоен, уверен и безстрашен вид. — Вече няма място за колебание — напомни тя. — Ние ще се движим бързо и тихо към бреговете на Синия разлив и ще напуснем острова, за да се върнем в земята, на която принадлежим. Трябва да сме сплотени и да си отваряме очите. Бухале, изведи ни оттук.
Орин Страйът веднага се обърна и другите тръгнаха с него. Никой нищо не попита, така силно беше присъствието на Еленро Елеседил. Рен погледна още веднъж назад и видя баба си да се приближава с Еоуен, която изглежда беше изпаднала в транс. Кралицата бе обвила пророчицата с ръце и я водеше я внимателно напред. Зад тях ослепителният блясък на огъня от вулкана обагряше в кървавочервено Преградата и демоните. Като че ли всичко бе потопено в пурпур.
Като сенки на фона на неясната светлина, групата се спускаше надолу по склоновете на Килешан през скали от застинала лава, мъртви дървета и храсти. Всичките звуци бяха сега зад тях, там, където демоните се приближаваха към своя враг и в този миг започваха да откриват, че той вече е изчезнал. Отпред се чуваше само неспирният бяг на Роуен, чиито сиви води се носеха, пенейки се, към океана. Вибрациите ги преследваха. Те преминаваха като тръпки по ивиците застинала лава и разклащаха дърветата и храстите, но колкото по-далеч отиваше групата, толкова по-слабо се усещаха. Мъгла изпълваше въздуха пред тях. Тя намаляваше видимостта и правеше неопределени формите на терена. Дишането на Рен бе станало равномерно, а тялото й се поосвежи. Вече не се чувствуваше уловена в капан, както в тунела, а и горещината беше намаляла. Рен започваше да се отпуска, да чувствува, че се слива с терена, а сетивата й се протягаха като невидими пипалца, за да изследват това, което беше скрито.
Но въпреки всичко не успя да открие демоните, които дебнеха, за да ги нападнат. Те бяха повече от една дузина, възниски, изкривени и уродливи като изсъхнали дървета, надигнаха се, за да се нахвърлят върху тях и ги сграбчат. Еоуен падна на земята, а Бухала изчезна под една плетеница от крайници. Останалите се прегрупираха и се хвърлиха срещу своите нападатели, с каквото им попадне под ръка, скупчвайки се около Еоуен, за да я защитят. Ловците-елфи се биеха със зловеща свирепост, убивайки демоните като че ли те не бяха нищо повече от сенки. Битката бе свършила почти преди да започне. Едно от черните създания избяга; останалите лежаха неподвижно на земята.