Бухала се появи отново иззад някакъв ръб. Единият му ръкав висеше на парцали, а лицето му бе издраскано от нокти. Той им махна мълчаливо с ръка, свърна от пътя, който следваха и ги поведе бързо надолу от върха на едно възвишение към тясно дефиле, което лъкатушеше в мъглата. Станаха по-внимателни и дебнеха нащрек за нови нападения, припомняйки си, че демоните са навсякъде и че не всички са отишли към Преградата. Небето над главите им придоби един особен жълт цвят, докато издигащото се над хоризонта слънце безуспешно се бореше да пробие мъглата. Рен пълзеше напред с дълги ножове в двете ръце и оглеждаше внимателно сенките, за да долови някакъв признак на движение.
Наближаваха Роуен, когато Орин Страйът ги накара внезапно да спрат. Той се приведе ниско, показвайки им с жест да сторят същото, после се обърна, направи им знак да останат по местата си и изчезна напред в мъглата. След по-малко от пет минути се появи отново. Той ги предупреди с поклащане на глава и ги поведе наляво. Продължавайки да се движат приведени, те се плъзнаха покрай редица скали към едно било, което ги скриваше от Роуен. Оттам те се движиха в продължение на една миля успоредно на реката, после се изкачиха предпазливо върху едно възвишение. Рен се взря в бавно движещата се сива повърхност на реката, която се проточваше пуста и широка в далечината.
Нищо не се движеше.
Бухала се присъедини отново към тях. Съсухреното му лице беше набраздено с дълбоки бръчки.
— Плитчините са пълни със създания, които бихме предпочели да не срещаме. — каза той. — Затова ще я пресечем тук. Реката е твърде широка, за да я преплуваме. Ще трябва да преминем на другия бряг с плавателен съд. Ще построим сал, достатъчно голям, за да ни издържи — ето какво ще трябва да направим.
Той взе със себе си елфите Ловци, за да събират дърва, оставяйки Гавилан и Гарт с жените. Еленро отиде до Рен, прегърна я за кратко и окуражително й се усмихна. Всичко е наред, казваше тя, но бръчки на безпокойство прорязваха челото й. Тя тихо се отдалечи.
— Почувствувай земята с ръцете си, Рен — прошепна изведнъж Еоуен, свивайки се до нея. Рен докосна земята и остави вибрациите да се изкачат в тялото й. — Магията се разпада навсякъде около нас — всичко, което елфите са се мъчили да натрупат. Тъканта на нашата дързост и нашия страх започва да се разнищва. — Косата й с цвят на ръжда падаше безразборно около замислените зелени очи, а Еоуен имаше вид на човек, събуден от кошмар. — Тя все някога ще ти каже истината, Рен. Не може да те държи вечно в неведение.
После Еоуен също се отдалечи и се присъедини към кралицата. Рен не разбра много ясно за какво говореше тя, но допусна, че е имала пред вид Еленро и че, както момичето Скитник вече знаеше, имаше все още неразкрити тайни…
Мъглата се извиваше наоколо. Тя засланяше Роуен, промъкваше се през пукнатините и цепнатините на терена и променяше формата на всичко, край което преминаваше. Корт и Дал се върнаха, довличайки парчета изсъхнали дървета и после отново изчезнаха. Бухалът се скри в мрака, насочвайки се към реката, слаб като пръчка и приведен като за лов. Всичко се движеше неуловимо, като някакъв полузабравен спомен, който можеше да те измами и да повярваш в неща, които никога не са съществували.
Една внезапна конвулсия залюля земята под краката им и Рен неволно ахна, като бързо да се наведе, за да запази равновесие. Водите на Роуен изглежда се надигаха рязко, събирайки сила в една вълна, която се разби в бреговата линия и продължи да се разлива върху нея.
Гарт докосна рамото й. Островът се разцепва на две.
Рен кимна в знак на съгласие, припомняйки си думите на Еоуен, че надвисналият катаклизъм е резултат от някакъв пробив в магията. Тя мислеше, че пророчицата е имала предвид единствено използуването на Лодена от Еленро, но сега й хрумна, че е ставало дума за нещо повече. Изводът от това, което тя току-що бе казала на Рен, беше, че пробивът в магията е бил по-голям, отколкото би предизвикало просто махането на Арборлон, че по някое време в миналото елфите са се мъчили да направят нещо повече и не са успели и че случващото се сега е пряк резултат от него. Рен трупаше старателно информацията за времето, когато ще може да я използува.
Гарт се спусна надолу, за да помогне на елфите Ловци, които бяха започнали да свързват един за друг трупите за сала. Гавилан говореше нещо тихо на Еленро, а в очите му се четеше някакво неспокойствие и гняв. Рен го наблюдава внимателно известно време, сравнявайки видяното сега с онова, което бе забелязала преди: изострената напрегнатост, и безгрижното равнодушие — два напълно контрастиращи образа. Рен намираше Гавилан за възбуждащ любопитството, за една сложна смесица от възможности и изкушения. Тя го харесваше, тя желаеше да е близка с него. Но в Гавилан имаше нещо скрито, което я безпокоеше, нещо, което тя още не можеше да определи.