— Съжалявам — каза тогава Еленро, без да се обръща определено към някого. Гласът й прозвуча тихо и безпомощно.
Кралицата също тръгна към сала, увличайки със себе си и Еоуен. Младоликото й лице беше така покрусено, че Рен се въздържа да я последва.
Вместо това тя погледна към Стреса. Смехът на комбинираната Котка беше горчив.
— Тя не иска ние да напуснем острова. Фффттт. Никой от тях не иска.
— Стреса, какво става тук? — запита Рен, ядосана на себе си и озадачена от враждебността, която бе предизвикала появата на Стреса.
— Ррруулл. Рен Омсфорд. Не знаеш ли? Хссст. Не знаеш, нали? Еленро Елеседил е твоя баба, а ти не знаеш. Колко странно!
— Хайде, Рен — подкани я Бухала, който мина още веднъж покрай нея и я докосна по рамото. Време е да вървим. Хайде, бързо!
Елфите Ловци бутаха сала надолу към водата, а другите бързаха след тях.
— Кажи ми! — сопна се тя на Стреса.
— Едно пътуване по течението на рууллл Роуен не се покрива с моята представа за добре прекарано време — каза комбинираната котка, игнорирайки Рен. — Аз ще седна право в средата, ако нямате нищо против. Хсссттт. И да имате — пак ще го направя.
Една нова серия от потръпвания разтърси острова и в мъглата зад тях Килешан изригна като душ тъмночервен огън. Пепел и пушек бълваха навън, а от недрата на земята се надигаше тътен.
Всички извикаха Рен, а тя хукна към тях. Стреса търчеше на крачка пред нея, а Фавн бе увит около шията й. Рен беше бясна, че никой й нямаше доверие, че в нейно присъствие можеха да се провеждат спорове относно неща, за които умишлено я държаха в неведение. Рен никак не обичаше да се отнасят по този начин към нея, а ставаше очевидно, че докато тя не ги принуди, никой нямаше намерение да й каже каквото и да било за елфите и Мороуиндъл.
Рен достигна сала, когато те го бутаха вече в Роуен, като се спогледа с неприкрита враждебност с Гавилан и демонстративно се премести по-близо до Гарт. Елфите Ловци бяха вече до колена във водата, уравновесявайки сала. Стреса скочи върху него, без да я канят и се настани в средата между раниците и провизиите, точно както бе заплашила, че ще направи. Никой не възрази. Никой не каза нищо. Трис отведе Еоуен и кралицата до отредените за тях места. Кралицата стискаше здраво в двете си ръце жезъла Рухк. Рен и Гарт ги следваха. Членовете на малката група отблъснаха заедно сала от брега, навеждайки се напред така, че трупите да носят тежестта на горната част от телата им, а с ръце да се хващат за въжените примки, приспособени за тази цел.
Течението ги пое почти незабавно и започна да ги отнася. Тези, които бяха най-близо до брега, правеха усилия да се отблъснат далеч от него и от скалите и корените, които можеха да ги задържат. Килешан продължаваше да изригва огън и пепел. Вулканът изразяваше своето недоволство. Небето беше потъмняло от тези нови пластове вулканична пепел, закриващи още повече светлината. Салът се движеше в средата на речното корито, поклащайки се с движението на водата и набирайки скорост. Бухала даваше на висок глас инструкции на своите спътници; а те напразно се опитваха да насочат сала към отсрещния бряг. Гейзери изригваха през скалите от застинала лава по бреговата линия зад тях, разрушавайки каменната кора и изпращайки струи пара и газове към небето. Роуен потръпна от силата на земните трусове и започна да ги подхвърля. Водата се развълнува и се образуваха малки водовъртежи. Покрай тях минаваха разни парчета, носени на гребена на речните вълни. Салът беше блъскан и подхвърлян и вкопчилите се в него елфи бяха принудени да употребяват всичките си усилия само за да се задържат отгоре му.
— Заклещете краката си! — извика Бухала. — Дръжте се здраво за въжените ръкохватки!
Те се носеха надолу по реката, а бреговата линия минаваше покрай тях с неясните очертания на дървета и храсти, неравни полета застинала лава и мъгла. Вулканът изчезна зад тях, скрит от един завой на реката и началото на долината, в която тя навлизаше. Рен чувствуваше разни неща да я ръгат и мушкат, да я блъскат и завъртат и да я шибат, като че ли движени от някакво невидимо въже. Ръцете и пръстите започнаха да я болят от стискането на въжените ръкохватки, а тялото й вкочанясваше от ледените планински води. Шумът от стремителното движение на реката заглушаваше рева на вулкана, но тя въпреки това го чувствуваше да потръпва под нея, събуждащ се, разтърсван от болест и разпукващ се от конвулсии. Пред тях се появиха стръмни скали, издигащи се като непроходими стени. После те се озоваха сред тях. Скалата като по чудо се разделяше, за да пропусне Роуен през едно тясно дефиле. В продължение на няколко минути бързеите бяха толкова силни, че салът едва не се разби върху скалите. После отново излязоха на открито. Коритото на реката се разшири, а стръмните скали отстъпиха в далечината. Те преминаха, въртейки се, през поредица от широки участъци с бавно течение и излязоха в едно езеро, което се простираше в зелената омара на някаква джунгла.