Реката се забави и успокои. Салът престана да се върти и започна да плава лениво към средата на езерото. Гъста мъгла висеше върху неговата блещукаща повърхност, закривайки бреговата линия от двете страни и превръщайки го в една тъмнозелена маска от тишина. Отнякъде, в далечината, се чуваше гневният тътен на Килешан.
В средата на сала Стреса повдигна нерешително глава и се огледа. Острият поглед на комбинираната котка се местеше бързо, търсейки Рен.
— Ссспппттт! Ние трябва да се махаме оттук! — настоя тя. — Това място не е добро… ссспп… за стоене! Ето там е Мракът на Рая!
— За какво мърмориш, комбкотко? — попита гневно Гавилан.
Еленро хвана жезъла Рухк така, че да го положи върху сала.
— Бухале, знаеш ли къде се намираме? — попита тя.
— Но щом комбинираната котка казва, че езерото не е безопасно… — започна Орин Страйът, поклащайки глава.
Водата зад него изригна с гръм и над повърхността се появи една огромна глава, покрита с черна коруба. Тя се издигаше бавно в мъглата, като се поклащаше почти приспиващо върху дебело гъвкаво тяло, покрито с люспи и издутини, което се извиваше на фона на слабата светлина. От челюстите й се проточваха пипала като мустачки, които се извиваха, търсейки храна. Два реда криви зъби се оголиха, когато съществото отвори широко зеленикавата си паст. То се извиси над тях с въртеливи движения, доближи се на не повече от петдесет фута и после засъска като настъпена змия.
— Змия! — извика тихо Еоуен.
Елфите Ловци вече бяха се размърдали, като бързо застанаха между чудовището и тези, които трябваше да защитават. С извадени оръжия започнаха да придвижват сала към противоположния бряг. Опитът им бе напразен. Змията плуваше безшумно след тях, правейки почти нищожни усилия, за да ги достигне и снишавайки заплашително главата си с широко зейналата паст. Рен гребеше в съседство с Гарт, за да помага в изтласкването на сала напред, но речният бряг изглеждаше много далеч. В средата на сала бодлите на Стреса стърчаха във всички посоки, а главата й беше изчезнала.
Змията ги удари с опашка, когато те бяха все още на сто ярда от брега. Тя ги плесна с нея отдолу, повдигна над водата сала и деветимата пътници, вкопчили се в него и ги завъртя във въздуха. Те се разхвърчаха и цопнаха наблизо във водата с плясък, който изкара въздуха от гърдите им. Ръкохватките се разхлабиха и хората изпопадаха заедно с багажа. Еоуен запляска като обезумяла, потъна, но бе изтеглена на повърхността от Гарт. Салът започна да се разпада от силното сгромолясване. Връзките се разхлабиха и дървените трупи започнаха да се разделят един от друг. Бухала им викаше да ритат във водата и те го правеха отчаяно и бясно, защото не можеха да сторят нищо друго.
Змията отново се отправи застрашително към тях. С вик, прозвучал като дълбока, бумтяща кашлица тя атакува, извивайки се гъвкаво, и се хвърли върху тях — огромна и чудовищна. Рен и Гарт се освободиха от сала, когато звярът нанесе удара, увличайки със себе си Еленро и Фавн. Рен видя как Гавилан се гмурна, а останалите се разпръснаха. После змията ги удари и всичко изчезна в една водна експлозия. Салът се разхвърча, разбит на трески. Рен се гмурна под водата, а Фавн отчаяно се вкопчи в нея. Тя се показа отново над повърхността, пръхтейки, за да си поеме въздух. Във водата подскачаха глави, а предизвиканите от нападението вълни ги заливаха. Змийската глава се отдръпна още веднъж назад в мъглата, но този път я атакуваха Трис и Корт, нанасяйки яростно удари с мечовете си. Хвърчаха люспи и течеше тъмна кръв, а чудовището крещеше разгневено. Тялото му се извиваше, правейки отчаяни усилия да се освободи от своите нападатели. После то се гмурна. Когато се мушна под повърхността, Трис заби меча си в покритата с люспи глава и се отдръпна. Корт продължи да го атакува с мрачно изражение на младото си лице.
Тялото на змията се разтресе в конвулсии, разпръсквайки всички. Пръснатите във водата трупи от разбития сал се завъртяха в кръг.