Калашников замълча в очакване на бурната реакция на Малинин. Но той само примигваше объркано с очи. Сензацията за директора, който по неизвестни причини знаеше таблицата за умножение, не му направи впечатление.
— Не разбра ли какво ти казах? — вбеси се Алексей.
— Не — отвърна честно обърканият Малинин.
— На кого би могло да му хрумне такова нещо! — разкиска се Калашников. — Ето за какво става дума, умнико: къде, на кое място в целия град си виждал поне веднъж натурална кръв? Във вампирския квартал ли? Там има само сушена кръв във вид на прах! Тук има само мъртви плъхове, разбираш ли? А тази кръв е истинска! Схващаш ли какво означава това?
Малинин схвана само, че трябва да изчака края на ефектната пауза, защото началството му се бе съвзело окончателно и само след минута щеше да му обясни всичко и да му го поднесе на тепсия.
— Не схващаш — обобщи Калашников, след като сложи край на паузата. — Е, добре, щом си толкова тъп, ще ти обясня дума по дума тази сензация като на малоумен. Това означава, че веществото, с помощта на което бяха изгорени шестимата знаменити хора в Града и което се състои от няколко елемента, включително и светена вода, изобщо не е направено в Ада, както ние с теб наивно предполагахме до този момент. Защото в Града от веки веков не съществува нищо живо и всичко наоколо е мъртво — и хората, и животните, може би единствено растенията са нормални, но тях не ги слагаме в сметката. А истински живи плъхове с натурална кръв могат да се намерят само в онзи свят, от който навремето и ние с теб дойдохме тук.
Малинин зяпна и физиономията му неволно се превърна в точно копие на лицето на Калашников отпреди десетина минути. Но Алексей вече не гледаше към него и продължаваше увлечено да размахва ръката, в която стискаше бележника.
— Та така, братле, през цялото време сме търсили не където трябва. Установих това буквално секунда след като химикът ми каза за формулата на кръвта на плъха. Онзи, който планира и реализира всички убийства в Ада, изобщо не се намира в Града.
Последва още една ефектна пауза. Алексей най-после се сети за Малинин, който направо се бе вдървил, и го дръпна към себе си.
— Той е на Земята.
Калашников не чу отговора. Разнесе се глух пукот като от удар на дърво, Малинин удари рязко главата си в повърхността на облицования с желязо волан и изгуби съзнание.
Алексей не започна да го свестява. Вдигна краката си върху таблото и остана да седи така още около четирийсетина минути, мислейки за нещо. Безполезният вече бележник лежеше върху гърба на Малинин. Калашников не стигна бързо до решението, което взе.
Най-сетне извади мобифона си, включи го и след това погледна в указателя му. Стигна почти веднага до познатото му име от четири букви, което се изписа на дисплея, и натисна зеления бутон.
От другата страна вдигнаха слушалката още след първия сигнал:
— Ало. Здравейте.
— Добър вечер. Търся Вонг.
— Няма го, господине.
— А кога ще се върне?
— Не зная, господине. Не е казал на никого, излезе. Мисля, че след около пет часа ще е тук. Да му предам ли нещо?
— Не, благодаря — отвърна любезно Калашников. — Ще го потърся по-късно.
Петдесет и осма глава
Евангелие от Юда
19 часа и 11 минути
Общо взето, дори изглеждаше странно, че момчето я бе открило. Това стана случайно. Всичко в нашия свят се гради на случайности — и човешките отношения, и щастието, и смъртта, и мъката, и радостта. Днес си никой, а утре печелиш един милион от лотарията, след като вместо ресто в магазина са ти дали билетче.
Бедният селянин, който продал Книгата на момчето срещу смешните двайсет долара, му разказал, че Евангелието се пазело в управлението на КГБ в грузинския град Самтредия в специална заключена стая. Охранителите не знаели какво точно има в бронирания сейф и само се досещали, че това е нещо изключително важно. От Москва вече четирийсет години не идвали никакви инструкции за този обект, а те се боели да им напомнят за него.
През декември 1991 година Съветският съюз изчезнал за една нощ заедно с московските инструкции, но на тях не им се наложило да скучаят, защото две седмици по-късно президентът на Грузия бил свален по време на „банановата“ революция, която вдигнали неговите приятели. Страната затънала в пожари и грабежи. Пияните бойци с петнисти униформи, които нахлули в Самтредия от юг, разгромили и подпалили сградата на КГБ. Охранителите се разбягали накъдето им видят очите, тъй като вече нямало какво да защитават. А бойците измъкнали от огъня сейфа, който взривили с противотанкова граната, тъй като командирът им решил, че в него има пари и скъпоценности.