Те разбили желязната кутия, която изпаднала от вътрешността на сейфа, и видели димящата Книга с кожена подвързия, чиито страници били изпълнени с неразбираеми знаци. Разочарованият командир се изплюл върху обложката, ритнал Книгата и хукна към горящия кабинет на финансовия отдел.
През нощта край овъглените стени на сградата се стекли жителите от близките села, които също се надявали да докопат нещо. Развинтвали дръжките на вратите, товарели столовете в каруците и събирали кутийките с разпилени кламери. А един от тях взел Книгата, която оцеляла по чудо в огъня. И той не знаел защо го направил. Просто си помислил, че е древна, което означавало, че е ценна.
Но се оказало, че в селото никой не проявява интерес към нея. Цели двайсет години Евангелието от Юда си седяло в дървената къщурка на дядото. От време на време той подпирал с Книгата разклатения крак на старата си маса. Мъжът в черно си представи изумлението на момчето, което отишло да посети един отдалечен планински манастир, отседнало да нощува в селската къща и открило много добре запазеното издание на арамейски език, което се мъдрело под масата.
Книгата от дълго време била извадена от сейфа и пергаментовите й страници били сгърчени и потъмнели, но от тях можело да се прочете онова, което шокирало момчето. Треперейки от възбуда, то креснало на домакина, че иска да купи Книгата. Гостът бил готов да даде и последната си риза, за да се сдобие с невиждания уникат, но за негово щастие старият селянин не знаел цената на Книгата, която струваше милиони. Зарадвал се, че глупавият чуждоземец е готов да му даде много пари за тази абсолютно ненужна вещ. Дядото затаил дъх и поискал двайсет долара, които се равнявали на цели четирийсет лири, а в тяхното село хората не можели да спечелят толкова дори за цял месец. След като получил двете зелени хартийки, старецът дълго ги галил, примлясквал, въртял глава и тихичко се кискал. Това е то да извадиш късмет!
Когато след седмица пребледнялото момче почука на вратата му, стиснало Книгата в ръка, отначало той не му повярва. Помисли си, че е твърде младо, че е гледало прекалено много холивудски мистики, че е видяло неразбираемото издание на арамейски език и че си е измислило разни неща. От целия Клуб арамейски знаеха единствено той и момчето, а всички останали само изучаваха повърхностно отдавна забравения език на библейска Палестина.
В началото му беше противно да пипне онова, което бе написано от онзи човек… Но момчето го убеждаваше толкова разпалено, дори се опита да падне на колене и той се предаде. И с всеки следващ потъмнял ред, с всяка следваща тежка и страшна дума, която се взривяваше болезнено в мозъка му, го втрисаше все повече. Той прелистваше древните страници с разтреперани пръсти, а момчето го гледаше и също трепереше, защото съвсем наскоро бе преживяло същите чувства на съмнения и страх в грузинското село. Само допреди час мъжът в черно не вярваше, че тази Книга изобщо съществува, но ето че тя стоеше пред него… Двамата я прелистваха цяла нощ, разговаряха и обсъждаха онова пророчество, което бе скрито в пергаментовата й вътрешност.
На сутринта излязоха от стаята съвсем различни. Трябваха му три дни, за да обясни на останалите членове на Клуба, и още два месеца, за да купи къща край Москва и да се премести там заедно с целия си багаж. Каза, че трябва да остане сам може би за година или за две и че това му е необходимо, за да се пречисти. Никой не му възрази.
Служителите на Клуба щяха да го разберат дори ако им беше казал истината, но бащината му поговорка за всезнаещата свиня беше заседнала дълбоко в съзнанието му. В продължение на две години двамата с момчето разработваха плана и набелязваха кандидатурите сред спорове и дори сред кавги. Трудно им беше да избират сред милион мръсници, а в Ада те бяха много повече от милион и дори можеше да се каже, че всички бяха такива. И за да определят точните хора, без да допуснат фатална грешка, трябваше да бъдат много прецизни. Изгубиха цял месец, за да установят директен и постоянен контакт със Свръзката и чрез нея да стигнат до Изпълнителя.