Спринцовката беше на тайно място в мазето. Веднага щом слезеха долу, той щеше да направи инжекция на момчето. А ако то размислеше и започнеше да се съпротивлява, Хензел щеше да му помогне.
Петдесет и девета глава
Примамката
20 часа и 48 минути
Задължителното наказателно вечерно предаване „Смъртта не бива да не изглежда сладка“ разтърсваше стаята с пронизващите писъци на вокалиста от немската група „Helioween“. Пускаха тази песен често и тя май се казваше „Падайки отгоре“. Но убиецът по навик не обръщаше внимание на вибриращия под и на подскачащите мебели. Той беше зает с работата си — изучаваше подробно и старателно голямата снимка на Калашников на първата страница на жълтия вестник, който си купи зад ъгъла.
С последните си действия много ловко подхвърли една примамка на копоя. Тя беше съвсем ненатрапчива и той явно бе клъвнал. Убиецът беше обмислил всичко много добре и ако копоят не беше пълен идиот, в крайна сметка щеше да съпостави доказателствата, които му остави, и щеше да стигне до него. Доколкото познаваше навиците на копоя, той щеше да дойде на акцията сам и дори щеше да се въздържи да вземе със себе си онзи малоумник, който стоеше до него на снимката.
Да, схватката с килъра беше опасна и копоят сигурно осъзнаваше това, но той се надяваше да го хване неподготвен. Желанието му да обере лаврите сам беше твърде голямо, както и на всички копои с неговата скапана професия. И мръсникът щеше да разбере прекалено късно, че го очаква изненада. Ако изобщо успееше да разбере.
Убиецът още не си бе купил билет за експреса, който отиваше в хавайския квартал, но на гарата се снабди предварително с две туристически брошури. Те бяха до него и лъщяха съблазнително с гланцираните си снимки. Той нито веднъж не бе ходил на подземните морета, но запознатите разказваха, че те изобщо не са по-лоши от земните, че дори са и по-хубави, защото концентрацията на солта е по-голяма. Естествено, нямаше да успее да се сдобие с тен, защото в Града нямаше слънце, но това не беше страшно, защото можеше да се изкъпе и да отиде в солариума.
Хонорарът му възлизаше на един милион златни дублона и той можеше да пръска пари. Само че как щеше да вземе със себе си такова количество злато наведнъж? Два куфара нямаше да му стигнат. Дали да не помоли Свръзката да скрие част от монетите при себе си? Едва ли щеше да успее. Двамата вече твърдо се бяха разбрали, че след като изпълнението на поръчката приключи, няма да се виждат повече.
Убиецът си спомни как Хензел дойде при него първия път и му предаде деловото предложение на Свръзката. Той познаваше вампира отдавна — двамата контактуваха в цветарския магазин на Дракула, където на склададжията му се налагаше да изпълнява задълженията и на продавач. Той не се изненада от предложението и дори изпита радост. Нима не бе очаквал точно това през последните сто години?
Килърът зададе на Хензел откровения въпрос защо изборът падна точно върху него. И след като получи точно толкова откровен отговор, искрено се възхити, че Свръзката умее да мисли логично. Двамата дълго разговаряха, обсъждайки подробностите, а вампирът на няколко пъти се обажда на Свръзката, който му обясняваше тънкостите в предстоящата работа. С Хензел се видяха още четири пъти, преди да постигнат окончателно споразумение, а след един месец той получи имената на първите кандидатури.
Килърът не се интересуваше какви са греховете, заради които Поръчителят иска да ги ликвидира. Който плаща, той поръчва музиката. И бе обзет изцяло от предчувствието за предстоящия лов. Значи някой мразеше Хитлер и Монро до такава степен, че искаше да съсипе съществуването им дори и в Ада, така ли? Няма проблеми. Да отправиш някого в НЕБИТИЕТО е приятно само по себе си, а когато за това ти плащат, е два пъти по-приятно.
Не биваше да избърза толкова с Хензел. Трябваше да помисли къде би могъл да го скрие, но той моментално отхвърли този вариант. Вампирът се набиваше на очи и сред съседите му щяха да се намерят доброжелатели, които да се обадят в Управлението за наказания. Издънката с цветята много го изплаши. Ако копоите бяха успели да накарат Хензел да проговори — а те половин час по-късно вече трополяха по пода в хола на Дракула — цялата верига можеше да се разпадне още в самото начало. Залогът беше много голям и не биваше да рискува.
В тази работа имаше само две главни фигури. Това бяха Поръчителят и самият той. Свръзката ли? Той беше умен, но очевидно не беше гений. Би могъл да се досети, че ще намерят ключа на вампира, само че на него и през ум не му мина, че копоите са в състояние да извършат повторен обиск. Сякаш не вършеха заедно опасна работа, а тихомълком отмъкваха бонбони от разсеян магазинер.