За нещастие не можеше да се свърже пръв с онзи човек. Той винаги се появяваше внезапно в съзнанието му по най-различно време и обсъждаше с него подробностите от събитията, които се случваха. Онова, което му предложи, го потресе. Не, не това, че някой трябваше да бъде убит, а това, че беше толкова лесно да се извърши. Защо ли до този момент не се бе сетил сам? Да, той беше готов да се нагърби с организацията и нямаше нужда от никаква награда. Значи трябваше да намери Изпълнител? И той щеше да го намери.
Вече му се бе случвало да наема изпълнители на Земята и дори го беше правил доста често. В това нямаше нищо сложно, защото срещу добри пари хората бяха способни на много неща, независимо дали се намираха на Земята или в Ада. Той срещаше в Града някои от предишните си жертви, но те не знаеха кой е организирал убийството им и затова го поздравяваха любезно, когато го видеха. Можеше да наеме професионалист от категорията на Солоник, защото тук имаше предостатъчно такива. Но, първо, повечето килъри бяха подложени на промяна на самоличността и, второ, убиецът трябваше да бъде човек, когото почти никой нямаше да заподозре.
Дълго търси нужното лице, макар че Поръчителят нервничеше и бързаше. Но той настояваше, че в тази работа не бива да се бърза. Идеята му хрумна неочаквано, докато преглеждаше секретен доклад на ведомството си. Един и същи човек непрекъснато си поръчваше контрабандни филми на ужасите и плащаше щедро за тях, като всеки път искаше „още по-кървави“. Само през последните двайсет години броят на касетите с ужасии, които му бяха доставили нелегално, надхвърляше пет хиляди. Ако се съдеше по електронния адрес на този човек под псевдонима Master, той всеки път ставаше победител, когато в Ада се провеждаше анонимен шампионат по компютърната игра „Hitman“ — симулатор на наемен убиец.
Порази се от лекотата, с която го споходи късметът. След като унищожи доклада и окончателно се спря на кандидатурата, офицерът изпрати един посредник с предложение към бъдещия килър. Хензел от дълго време му беше длъжник, защото знаеше за него такива неща, че носфератусът можеше да отгърми за петстотин години в центъра по реабилитация на вампирите, където ги пояха с мляко. Сушената кръв на новородени момиченца, които върколакът получаваше чрез последния останал канал на Земята (сред VIP-клиентите беше и самият граф Дракула), даваше възможност да се извършат масови арести във вампирския квартал и едва ли биха простили това на Хензел. Освен шантажа работа му свърши и златото. Носфератусът се сдоби с хиляда дублона. Наложи му се да плати с личните си спестявания и за лоялността на служителя от транзитната зала. За разлика от Хензел „транзитникът“ естествено не знаеше нищо и си мислеше, че куриерите прекарват обичайната скъпа контрабандна стока.
Когато получи отговора, офицерът си помисли, че рядко греши, щом става дума за човешката натура. Онзи, когото си бе набелязал, веднага се съгласи да стане Изпълнител. Разбира се, голяма роля изигра и сумата, която му предложи, но беше ясно, че този човек нямаше да пожали сили в работата си. Както всъщност и стана. Гласът в съзнанието му непрекъснато го хвалеше за правилния избор.
Той дръпна чекмеджето на бюрото си. В дъното му имаше две ампули с прозрачна течност. Още от самото начало никой нямаше намерение да плаща на Изпълнителя един милион златни дублона. Пък и откъде ли Поръчителят би могъл да вземе толкова пари? Разбира се, той би могъл да продаде Книгата, тъй като след осъществяването на пророчеството тя и без това щеше да стане излишна. Но Поръчителят упорито не искаше да се разделя с нея и се бе хванал за Евангелието като старец за младата си жена. Направо да полудееш — това скандално творение на Юда бе седяло в сейфа в Грузия цели четирийсет години, но на никого и през ум не му бе минало да му хвърли поне едно око. Страхували са се. Дори в Москва никой не бе подозирал за съществуването на тази Книга. Все пак Сталин е умеел да дресира хората, добре го е правил бащицата.
Той се прозя, загледан в ампулите, които проблясваха мъждиво в полумрака на чекмеджето. Щом Изпълнителят приключеше с работата си, офицерът щеше да ликвидира и него с помощта на същия този еликсир. Нямаше защо да оставя опасни свидетели и той беше усвоил това правило още по време на работата си на Земята. Дори ако имаше в джоба си искания милион, пак щеше да убие килъра. Така беше по-сигурно, пък и съгласно Книгата ПРОРОЧЕСТВОТО нямаше да се сбъдне в мига, в който…