Хензел не знаеше арамейски и господарят не можа да се лиши от удоволствието да му прочете на глас превода на рецептата на еликсира от зловещата Книга. Оказа се, че е по-просто, отколкото да направиш салата. Първо в най-обикновена чешмяна вода се държеше чисто сребро в течение на три часа. След това в нея се добавяше течен азот, който разтваряше молекулите на среброто и ликвидираше свойствата му така, че оставаха съвсем малко почти „мъртви“ сребърни частици. Малко по-късно в разтвора се доливаше прясна кръв от плъх, която още повече понижаваше опасната светеност на течността. След това се добавяше суха коприва, расла на гробище, и пресен чесън, тъй като основната идея на еликсира се съдържаше в неговите взаимно изключващи се елементи. Единият му компонент трябваше да се бори с другия и по този начин всеки от тях изгубваше силата си. Градът не биваше да се разрушава с еликсира и точно затова капките му преминаваха без проблеми през датчиците за сребро на Адските порти. За сметка на това, макар и сериозно отслабени от кръвта на плъха и от азота, останалите частици сребро бяха способни да унищожат всяка грешна душа, която се намираше в Града.
Вярно, възхищението на Хензел към господаря се поохлади, след като научи, че той не е измислил този еликсир, а е взел рецептата от Евангелието на Юда. Но вампирът беше готов да признае, че през тези две хиляди години, откакто Книгата съществуваше, единствено господарят бе успял да претвори рецептата му в реалността.
В близкия ъгъл се стрелна плъх, но той го проследи с безразличие. След като изпрати последния куриер, господарят му разреши да лови тези твари и дори обеща да отиде на селския пазар, за да купи една туба прясна свинска кръв. Но след гледката, която съзерцава, докато кълцаха момчето като заклано прасе на същия пазар, той изгуби апетит.
Носфератусът не беше впечатлителен и бе виждал и по-жестоки сцени. Когато прегризваха гърлата на девствениците по време на вампирската оргия, той беше сред първите, който подложи купата под пенещата се струя, наслаждавайки се на вкуса на прясната кръв. Но тогава не познаваше онези момичета, не им беше разказвал вицове и те не му бяха стискали ръката на сбогуване. И ако го срещнеха в някоя тъмна пресечка, само щяха да се разпищят от ужас.
Момчето беше първото същество, което се отнесе по човешки с него, след като той се превърна във вампир. Наистина ли не можеше да се намери друг куриер за последното пътуване? Беше много странно, че господарят пожела да изпрати в Града именно момчето. Но ако то имаше избор, би предпочело да прекара повече време на Земята. Тук му харесваше. Дори само заради това, че по време на рекламите може да изключва телевизора и че индийски автобуси имаше само в Индия. Но в момента за момчето всичко това вече не съществуваше.
Господарят се появи неочаквано и се промъкна в мазето като сянка. В ръката си държеше оранжева туба за бензин. Щом зърна Хензел, той му кимна зарадвано и му показа тубата. Вампирът му отвърна с кисела усмивка и сведе глава.
— Изглеждаш ми зле — изненада се мъжът в черно и се приближи до Хензел. — Има ли някакъв проблем? Нали виждаш, удържах на думата си. Истинска е, свинска. Искаш ли да си пийнеш веднага? Или първо искаш да изпиеш нещо по-силно?
— Водка — избоботи Хензел, без да вдига очи. — Имате ли водка?
Шейсет и трета глава
Обект номер шест
8 часа и 55 минути
Той тичаше по тясната пресечка, примирайки от ужас. Бавните стъпки на убиеца, които се чуваха зад него, изпълваха сърцето му с вледеняващ ужас, който бе изпитвал само в далечното си детство, докато бягаше от страшната старица на пазара. Нещо смътно му подсказваше, че пресечката ще се окаже задънена улица, че асфалтираната пътечка няма да го изведе до никъде и той ще се удари в сляпата стена и ще започне да вие от безсилие.
Предположенията му бяха основателни. Килърът не бързаше и крачеше като гвардеец на парад. Тракането на токовете му отекваше в пресечката. Краката му се хлъзгаха настрани по асфалта и не му се покоряваха. Той спираше за една-две секунди, за да си почине, след което отново хукваше да бяга. Ама че идиот беше… Трябваше веднага да се досети, че всичко ще свърши по този начин. Неслучайно нарочно доведоха онзи тип да работи при него. Трябваше да зареже всичко, да замине накъдето му видят очите, да се окопае на дъното и да изчака там. Но той не постъпи така… Че как иначе! Кой би се осмелил да го заплашва тук?