А само като си помислеше, че докато беше жив, разкриваше такива престъпления с едно щракване на пръстите, а похвалите от началството му и премиалните се сипеха едни след други!
Ако не беше революцията, през двайсета година сигурно щяха да му дадат звание полковник и щеше да има личен кабинет, добра заплата и пари за представителни разходи. Внезапно се удари яростно по челото, а хората около него неволно отскочиха. Остаряваше. И нямаше как да не признае пред себе си, че докато ловеше тъпи китайци заради еднотипното им дребно мошеничество, за осемдесет години беше деградирал окончателно.
Охранителят леко помръдна, тъй като очевидно започна да се съвзема. Калашников замахна и цапардоса сицилианеца по червендалестата мутра, която на цвят приличаше на тухла. Охранителят изгрухтя и отново отпусна глава на пода. Зад гърба му се разнесоха сдържани аплодисменти. Той се обърна.
— Не психясвай — каза Ван Ли и клекна до безчувственото тяло. — На всеки може да се случи. А пък аз си мечтая само за едно — да тресна една чаша змийска настойка. Направо свят ми се вие. Двамата с Краузе работихме толкова години рамо до рамо… И заедно претърсвахме онази дяволска багажна клетка… Затова, докато гледах актьорските му номера, изобщо не се усъмних. Мислиш ли, че биха могли да ме заблудят по този начин на Земята? За нищо на света.
Калашников мълчеше.
— Ти вече направи най-важната догадка — продължи Ван Ли, сякаш нищо не се е случило. — Ако нямаш нищо против, аз също ще дам моята дан… Пу, да му се не види, исках да кажа, че ще добавя нещо. Сега вече е очевидно, че Свръзката е задържала малка част от веществото, което е пристигало при Андропов от Поръчителя на убийствата. Тя му е била необходима, за да ликвидира куриера, който е изпълнявал задачата за доставката на контейнера. Току-що извадихме ей това — подхвърли той в дланта си плоската черна кутийка — от шкафчето му. Ако се съди по формата, контейнерът е бил зашиван в стомашната кухина на куриера, като преди това са изчиствали вътрешностите му.
Шефът е създал митницата точно за такива случаи, тъй като много народи имат традиция да слагат в ковчега на покойника разни неща, а той не иска да влачат в Ада каквото им падне. Решението на Поръчителя да установи контакт точно с Андропов е много умно. Иначе, ако нямаше свой човек сред офицерите на митницата, едва ли щеше да успее да внася в Града тази симпатична водица, защото всички новопристигнали се претърсват. Очевидно куриерите са пристигали в строго определено време и точно по тази причина преди един месец тяхната къртица бе сменила дневните си дежурства с нощни.
— Да — кимна уморено Калашников, седнал на пода. — Те са имали уговорка куриерите да пристигат само нощем, тъй като тогава на Поръчителя му е било по-лесно да заравя телата на Ладиженското гробище под прикритието на мрака. И по тази причина Андропов е бил принуден да седи в офиса по цяла нощ, тъй като точното време на доставката на контейнера не е било определяно предварително.
— Охо! — вирна показалец Ван Ли. — Точно така! А след като са изтърбушвали куриера, Андропов ликвидирал станалото вече излишно тяло с помощта на току-що доставената светена вода. Ако не бяха компютърните броячи за душите, които влизат през Главните порти, така и нямаше да разберем, че няколко души са изчезнали безследно, преди още да влязат в Града. Колкото до Краузе, искам да ти кажа, че…
— Да върви на майната си. — Калашников се смръщи страдалчески, сякаш го заболя зъб. — И без това всичко е ясно. Скрои мръсен номер и на себе си, и на останалите. Ако ми беше казал по-рано, с удоволствие щях да се махна. Нямам никаква нужда от този пост. Но с къртицата се издъних също като някоя девойка, която чете прекалено много шпионски романи. Много ми е обидно… По всичко личи, че вече съм си изпял песента.
Ван Ли понечи да възрази, но му попречиха.
— А по какъв начин вещите от гроба могат да се озоват в Ада? — не издържа Малинин, който до този момент мълчеше. — Спомням се, че когато по време на гражданската война мародерите разравяха гробовете, вадеха от гърнетата обици и разни други неща. В такъв случай как са се запазили там?
Калашников и Ван Ли прекъснаха тъжния си разговор и погледнаха Малинин с такова презрение, че той моментално осъзна колко е нищожен.
— Доколкото разбирам, братле, когато си бил в гимназията, повече си ходил да се натискаш с момичетата в съседния двор, отколкото да усвояваш науките — каза с леден тон Алексей и изгледа Малинин. — В такъв случай е простимо, че не знаеш елементарни неща. Никога ли не си се замислял, че нашите гърненца също са в ковчезите ни на Земята, но ние с теб сме тук. Самият ти как дойде тук? Да не би да си бил със сабя в ръка? Видя ли сега. Още по времето на император Цин Ши-хуанди в Китай се е смятало, че вещите, с които погребват покойника, стават одушевени, тоест сдобиват се с душа, защото отиват заедно със собственика си в отвъдния свят. Например тялото на куриера си лежи в гробището, но душата му в Града притежава всички уникални черти и особености, които той е имал приживе. В това са вярвали и северноамериканските индианци от племето шайени, които нарочно обезобразявали мъртвите си врагове, та близките им да не ги познаят на онзи свят. Какъвто си тръгнеш от Земята, такъв ще се появиш тук. Ампулите с веществото наистина са заровени на Ладиженското гробище, но по начина, по който душата на куриера се озовава в Града, тези неща пристигат заедно с него, тъй като, щом са зашити в тялото му, те автоматично се превръщат в част от него. Та хората внасят в Ада дори мобилни телефони, видеомагнетофони и каси с бира… И никак не е трудно да вкараш една капсула. Те разполагат с достатъчно време, за да заредят куриера, защото докато останките на мъртвеца не са заровени в земята, душата му се скита из транзитната зала между Рая и Ада и се намира в безтегловно състояние. И едва след погребението се сдобива с покой и тръгва към съответния пункт с експреса заедно с вещите си. Не си ли спомняш вече как цяла седмица вися в транзитната зала? Подкупеният от Андропов служител в транзитната зала е откривал бързо кой е куриерът, защото след като зашивали капсулата във вътрешността му, на тялото на мулето се появявал едва забележим светещ печат точно там, където се намирала светената вода. Пък и на Ладиженското гробище не отиват чак толкова много хора, затова не е трудно да ги откриеш по номера в служебния компютър. Е, ненагледен мой, трябва ли да ти обяснявам още веднъж или вече ме разбра?