Турчинът не си спомняте как се метна на седлото, как пришпори с боси крака коня, как стигна само за двайсет минути до Ал Кудс и до добре познатата му къща на местния лекар, който още не бе успял да се събуди, и как започна отчаяно да барабани по прозореца му.
— Джавахири, в името на Аллах, стани веднага! Случи се нещастие, страшно нещастие!
Доктор Ал Джавахири не можа да помогне на Ираклий. Монахът получи треска, а състоянието му се влошаваше. Вече не разпознаваше никого около себе си и непрекъснато се опитваше да стане, та затова се наложи да го вържат за леглото. Лекарят пусна кръв на дервиша и след това обясни на разплакания Мустафа, намествайки важно очилата си, за да не възникнат съмнения в неговата компетентност, че брат Ираклий е преживял силно нервно сътресение, вследствие на което е получил „голям кръвоизлив в главата“.
След още един ден пристигнаха представители на грузинската духовна мисия в Йерусалим, за да вземат брат Ираклий и да натоварят безчувственото му тяло на каруцата, в която бяха впрегнати два дорести коня. На монаха му предстоеше дълъг и мъчителен път към родния Тифлис.
С багажа му отпътува и Книгата, опакована грижливо от Мустафа заедно с другите му неща, а монахът щеше да я открие едва когато се свестеше в самотната си килия. Ослепелият Ираклий щеше да успее да я скрие под леглото си. Но в този момент отец Дионисий щеше да е заминал на среща в Петербург и той щеше да е принуден да прошепне думите на изповедта си на онзи, който щеше да се озове до него в последните му мигове на смъртния одър — на семинариста, когото бяха помолили „да наглежда блажения“ и който, ако се съдеше по гласа му, беше почти дете.
— Общо взето, ако се изразим на съвременен език, този човек е получил тежък инсулт — каза Сталин и изтърси пепелта от опушената лула. — Краката му бяха парализирани, не можеше да движи ръцете си. Дори нещо повече — само за десет минути бе ослепял. Хенрих, кълна ти се, на двайсет и пет години този монах изглеждаше по-стар от мен, когато бях на седемдесет! Сега вече можеш да си представиш какво точно е прочел в онази Книга…
Хенрих Мюлер мълчеше, вторачил изпъкналите си очи във вожда на народите. Върху разтворената „Експанзия“ на Юлиан Семьонов тежко капеше самоделен шнапс от наклонената му чаша. Беше изключително трудно да изненадаш с каквото и да било групенфюрера и на този, и на онзи свят. Но Сталин очевидно бе успял да направи това.
— И какво е пишело в тази Книга, Коба? — попита с несвойствен глас Мюлер и моментално се закашля, тъй като се изплаши от онова, което можеше да чуе.
— Ами пишело е следното… — наведе се към него Сталин, но сензацията не прозвуча, защото се разнесе оглушителен грохот и старателно белосаната стена на баварската кухня на Мюлер изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. А от белия облак прах, който се издигна като стълб, се появи онзи, когото точно в този момент вождът на народите изобщо не очакваше да види.
— Чешко вакуумно взривно устройство — обясни с безизразен глас гостът и изтупа ръкава си. — Много хубаво нещо. Може да превърне всяка стена в разновидност на брашното, без да нарани никого.
Шефът на Гестапо и генералисимусът, които също бяха посипани с бял прах, се спогледаха. Сталин не можа да се сдържи и кихна, а над масата се вдигна и увисна гъсто облаче прах. Мюлер най-сетне забеляза, че излива шнапса върху книгата, и изруга.
— За мен ли идваш? — зададе гениалният въпрос вождът на народите.
— Да — кимна обидено Калашников. — Хайде да вървим, стига вече си се мотал насам-натам.
Седемдесет и втора глава
Дамският разговор
14 часа и 09 минути
Появата на щабскапитан Калашников в явочната квартира на Сталин, където той се надяваше да остане, докато адските събития приключат, беше предшествана от истински водовъртеж, включително и от отстраняването му от разследването. Шефът изпадна в истински бяс, когато установи, че Алексей е допуснал самоликвидирането на един от основните, ако не и на основния заговорник, като по този начин бе изгубил директната връзка с убиеца. По дрехите на Калашников преминаха няколко толкова мощни електрически заряда, че той се сбогува със задгробното си съществуване.
Но след като се накрещя, след като се натропа с копита и призова всички сили на Ада да се стоварят върху главите на „идиотите“ (какъвто всъщност се явяваше самият Калашников), босът изпепели само злополучния охранител от италиански произход. А на Калашников нареди през зъби да отиде в кантората и да предаде делото до следващо нареждане.